— Благодарим за похвалата, сър! И ако решите да ни почерпите още веднъж, изобщо няма да ви откажем!
— Ако успея да се довлека до бюфета, непременно! Само дето малко ми се позаплитат вече краката, че и езикът, та не знам дали не е по-добре да си легна. Ама ще пробвам да ви домъкна още една бутилка, така да знаете!
С тези думи и още по-разклатена походка се измъкваш по стълбата нагоре. Когато изчезваш от погледа на дежурния матрос, походката ти мигновено се изправя. Сега е време да пристъпиш към следващия ход. По някакъв начин корабът трябва да развие максимална скорост!
Мислиш ли, че ти е по силите?
Да — мини на 32.
Не — продължи на 15.
4
В пушалнята на първа класа има предостатъчно маси и столове. Започваш да ги връзваш един за друг с откъснати шнурове от завесите, докато внезапно осъзнаваш, че това нещо няма да може да плава. Първо, защото няма как да излезе от пушалнята, а вече не остава време да изнасяш тежките маси и столове, за да ги връзваш на палубата. И второ, именно защото са тежки — луксозни, масивно изработени, с много метални украшения по тях. Кой знае дали изобщо ще се държат на вода. Така че Хигинс няма как да разчита на тази възможност. Ще трябва да се върнеш на 167 и да избереш някой друг вариант.
5
Хладният отговор леко те смущава и ти неволно заекваш.
— Аз… аз просто ви видях като минавахте и реших да се обадя…
Безизразната маска изведнъж изчезва от лицето на Хигинс.
— Чудесно. Ще си правим компания по време на пътешествието през океана. Имате ли вече приятели тук, на борда?
— Не — искрено отвръщаш ти. Бих се радвал да намеря поне един във ваше лице.
— Аз също, мистър… мистър… извинявайте, забравих как беше името ви.
— Бейли — напомняш му ти. — Джон Бейли.
— Радвам се, че ви видях тук! Искате ли да се качим горе и да се полюбуваме на гледката?
Ако се съгласиш, мини на 72.
Ако предпочиташ да се наспиш, продължи на 187.
6
Навсякъде срещаш една и съща преценка — „Титаник“ е истинско чудо на корабостроенето. До онзи момент не е съществувал по-голям кораб. Дължина — почти 260 метра; ширина — 28 метра; водоизместване — 52 310 тона. Максималната му скорост е била 23, а според някои източници дори 25 възела.
Изграждането на „Титаник“ започва в корабостроителниците „Харланд енд Улф“ през март 1909 и завършва на 31 май 1911 година. А на 10 април 1912 корабът потегля за своето първо… и последно редовно плаване.
„Титаник“ има осем стоманени палуби. Най-горе е разположена лодъчната палуба, останалите седем под нея са обозначени с буквите от А до G. По цялата дължина на кораба минават само палубите C, D, E и F. Лодъчната палуба и палуба А не стигат до носа и кърмата, а палуба G е разделена в средата. Палуба В, където са луксозните каюти на първа класа, също се прекъсва в средата, образувайки открито пространство над палуба С, а после продължава с 37-метровата носова надстройка за обслужване на котвите и швартовите системи.
Под палуба G се намира настилката на второто дъно, която обаче съществува само на носа и кърмата, а в средата на кораба липсва. Още по-долу, на около метър и половина над кила, е самото второ дъно. То заема девет десети от дължината на кораба, като оставя свободни само малки участъци от носа и кърмата. Върху него са монтирани котлите, парните машини, парната турбина и електрическите генератори.
По дължина целият трюм на „Титаник“ е разделен на 16 отсека. Водонепроницаемите напречни прегради могат да издържат на напора на нахлулата при авария морска вода. Във всички прегради има херметични врати, които могат да се затварят както ръчно, така и дистанционно, от капитанския мостик. Конструкцията на кораба е такава, че не би могъл да потъне при пълното наводняване на които и да било два отсека. Нещо повече, дори при наводняването на първите четири отсека (най-застрашените от аварии), „Титаник“ би останал на повърхността. Именно това дава основания корабът да бъде обявен за непотопим. За да загине „Титаник“, трябва да се случи невероятното — да бъдат наводнени първите пет отсека, при което носът да потъне под повърхността и водата да нахлуе над напречните прегради към останалата част от кораба. Но това означава в корпуса да се образува пробойна с дължина едва ли не сто метра! Смешно! Съвършено нелепо! И все пак рискът остава. Защото откъм горния си край нито един отсек не е херметичен!
Без съмнение именно по тази причина са пренебрегнати спасителните лодки. „Титаник“ разполага общо с 20 спасителни лодки — 14 големи, дървени; 2 по-малки, наричани „дежурни“ и 4 сгъваеми с плоско дървено дъно и брезентови бордове. Максималната им обща вместимост е 1178 човека, а през нощта на катастрофата „Титаник“ е имал на борда си 2201 човека — 1316 пътници плюс 885 души екипаж. При това помещенията на I и II класа не са заети дори наполовина, а в III класа — 70 на сто. Иначе на борда би имало поне още около 1100 пътници. Заедно с екипажа това би съставлявало 3300 човека — при не повече от 1200 места в лодките (а при неизбежната суматоха, на практика тези места се оказват далеч по-малко).