Выбрать главу

„Във вашата каюта“ — попадаш на 247.

„На място са, просто матросите не са ги забелязали“ — отгърни на 265.

224

Ако разчиташ на Брус Исмей, изчакай вечерта на 14 април и премини на 288.

Ако му нямаш доверие, върни се на 172 и избери нещо друго.

225

Още преди да стигнеш до пристанището, виждаш „Титаник“… и за миг дъхът ти спира. Корабът наистина е огромен и става все по-огромен с всяка крачка към него. Но същевременно, въпреки чудовищните размери, в него има удивителна изящност. Надстройките са бели, корпусът — черен със златна ивица по цялата дължина. На главната мачта се развява триъгълният червен флаг на компанията с бяла звезда.

Дълго стоиш на кея, обзет от възхищение… и мрачни мисли за предстоящата съдба на величавия океански красавец.

Ако имаш кодова дума ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ или ОРАКУЛ, мини на 203.

В противен случай продължи на 240.

226

— Но това ще стане, повярвайте ми! — отчаяно възкликваш ти. — Зная го със сигурност!

— Няма как да го знаете със сигурност — просто защото е невъзможно. Изглеждате ми разумен човек, мистър Бейли. Хайде, успокойте се. Няма опасност „Титаник“ да потъне.

Ще кажеш ли на Андрюс, че идваш от бъдещето? Ако решиш да рискуваш, мини на 69.

Ако предпочиташ да отклониш разговора към устройството на кораба, продължи на 198.

227

— Това някаква шега ли е, сър? — трепва разпоредителят. — Е, вие си знаете най-добре. Щом плащате…

Мини на 292.

228

Когато заставаш пред Лайтолър, снажният офицер те оглежда с хладна учтивост.

— Какво обичате, сър?

Вече си обмислил примамката — такава, на която не би устоял нито един истински британец.

— Офицер, обичате ли да се обзалагате?

Върху строгото лице на Лайтолър бавно трепна усмивка.

— То се знае. Стига да печеля, разбира се.

— Е, добре. Нека се обзаложим на пет лири, че мога подробно да ви предскажа какво ще стане при потеглянето на „Титаник“.

Лайтолър пренебрежително махва с ръка.

— Това и аз го мога.

— Не, сър — настояваш ти. — Нека се уговорим така: вие сам ще решите дали е било пророчество, или не.

Офицерът присвива очи и рязко отсича:

— Първо да видя парите.

Ех, не е хубаво да бъдеш пътник от втора класа. Добре поне, че не си от трета — кой знае дали Лайтолър изобщо щеше да разговаря с теб. Имаш ли пет лири?

Да — мини на 233.

Не — продължи на 250.

229

Младата жена ахва и се свлича в най-близкото кресло. Освирепелият Астор безцеремонно те изхвърля навън и преди да затръшне вратата, изръмжава:

— Повече да не ми се мяркаш, проклет шарлатан!

Задраскай кодова дума ЯСНОВИДЕЦ.

Ако преди малко си имал още една кодова дума, върни се на 215 и направи нов избор.

В противен случай отново отиваш при Хигинс и се замисляш над предстоящите планове. Премини на 199.

230

Вечерята е типично английска — питателна и безвкусна. Вече привършваш, когато една реплика на салонния управител привлича вниманието ти:

— Заповядайте, мистър Исмей!

Обръщаш се. На съседната маса тъкмо сядат двама мъже. Единият е мършав, висок, мустакат, с остри черти и високомерно подвити устни. Няма съмнение, че пред теб стои генералният директор на „Уайт стар лайн“ Брус Исмей. Спътникът му е малко по-набит, с широко и одухотворено лице.

По принцип знаеш, че в началото на века не е твърде възпитано да започваш разговор с непознати. Но случаят просто не е за изпускане. Пък и нали онези от бъдещето казаха, че имаш добри препоръки. Ставаш, пристъпваш към съседната маса и леко се покланяш.

— Мистър Исмей? Позволете да се представя. Джон Бейли от „Таймс“.

За момент Исмей те поглежда почти шокирано, после бавно кимва и лицето му поомеква.

— А, Бейли. Да, да, спомням си. Ще ви имам предвид. Но не сега, мистър Бейли, не сега. Утре двамата с мистър Андрюс трябва да ставаме още по тъмно. — Той лицемерно въздъхва. — Толкова грижи, толкова напрежение… Всичко се е струпало върху нас двамата. Нали така? — обръща се той към своя спътник, който само кимва мълчаливо, с лека усмивка. — Да, така е. Обадете ми се утре след потеглянето, мистър Бейли. Непременно ми се обадете. Приятна вечер.

Разбираш, че разговорът е приключен. Качваш се в стаята си и въпреки тревогите около предстоящото пътуване, прекарваш сравнително спокойна нощ.

На следващия ден ставаш рано, събираш багажа си и сваляш куфара във фоайето.