— Разрешете да се представя. Джон Бейли от „Таймс“.
Грижливо подрязаните мустачки на милионера трепват презрително.
— Само никакви въпроси за брака ми с…
— В никакъв случай, сър — прекъсваш го ти. — За един почтен журналист е недопустимо да се меси в личния живот на хората.
Този път интересът на Астор вече е съвсем явен.
— Странен човек сте, мистър Бейли. Чудно как сте оцелял в занаята си с толкова старомодни възгледи. Но все пак се радвам да чуя поне веднъж израза „почтен журналист“.
— Аз също, скъпи — намесва се младичката мисис Астор. — Ако имаше повече журналисти като този мистър Бейли, нямаше да се наложи да бягаме чак в Европа.
Виждаш, че и двамата съпрузи са благосклонно настроени. Към кого ще насочиш плана „Оракул“?
Към младата мисис Астор — мини на 207.
Към нейния съпруг — продължи на 216.
238
Да, идеята не е лоша! Можеш да се представиш за агент от тайните служби и да настояваш за пълна секретност. Ако разиграеш умело ролята си, не е изключено да получиш съдействието на Исмей. Остава само един въпрос: кога да го сториш?
Още сега — мини на 221.
Вечерта преди катастрофата — продължи на 267.
Ако се откажеш от този вариант и продължиш с плана „Оракул“, прехвърли се на 251.
239
Загледани напред, двамата наблюдатели изобщо не забелязват какво вършиш. Бързо прерязваш кабела колкото се може по-далеч от наблюдателницата, после с облекчение прибираш ножа.
В ледената нощ сякаш е замръзнало и времето. Минутите се влачат безкрайно бавно… и все пак гибелният час наближава. Изведнъж Флийт удря три пъти сигналната камбана, грабва телефона и изрича с напрегнат глас:
— Айсберг. Точно по носа. Ало! Ало… Чувате ли ме? Не работи…
— Какво има? — долита вик откъм мостика.
— Айсберг! — изкрещява Флийт. Точно по носа.
След това оставя слушалката и с ужас се втренчва напред, където от мрака бавно изплува някаква тъмна грамада. Вече е късно за маневриране. Раздава се оглушителен трясък… и пред очите ти металната броня на носа почва да се огъва като картон.
Трескаво се смъкваш надолу по скобите и изтичваш към втора класа. Трябва да си готов, ако се наложи да спасяваш Хигинс.
Ала не се налага. На разсъмване „Титаник“ все още е на вода. Наводнени са само два носови отсека. Към вас бързат на помощ „Карпатия“ и „Олимпик“. Пътниците ще бъдат прехвърлени на тях и след няколко дни ще слязат в Ню Йорк, без дори да подозират каква страшна заплаха е минала на косъм от тях.
Предстои ти да живееш до края на дните си в първата половина на 20-ти век. Но нима това е скъпа цена, когато си успял да постигнеш една невъзможна победа?
240
— Ще потъне, от мен да го знаеш! — сепва те нечий грубоват глас.
Стреснато се обръщаш, но думите не са отправени към теб. Наблизо оживено разговарят двама стари моряци, без да забелязват, че ги слушаш с интерес.
— Глупости! Как ще потъне? Всички казват, че е непотопим.
— Дрън-дрън! — категорично заявява по-едрият. — Няма непотопими кораби.
— Че какво може да му се случи?
— Всичко! Тия грамадни кораби просто не са нормални. Нали го знаеш „Олимпик“?
— Знам го. Дето е като близнак на тоя тук.
— А помниш ли какво стана с него през септември миналата година? Пак от нашето пристанище потегли и в пролива трябваше да се размине с крайцера „Хоук“. Да, ама като наближиха на сто метра един от друг, крайцерът взе, че зави право към „Олимпик“. Изобщо не се поддаваше на управление. Оная грамада, „Олимпик“, просто го привличаше, това е! А сега погледни ония кораби там.
— Кои? „Оушъник“ и „Ню Йорк“ ли?
— Точно те. Утре като потегли, „Титаник“ ще мине право край тях. Помни ми думата, ще стане същото като с крайцера. Ще ги притегли и като се блъснат… Абе, какво да ти разправям, не му мърда сухият док на „Титаник“.
— Ама нали са вързани, бе! Виж го само „Ню Йорк“. Шест дебели стоманени въжета!
— Какво като са стоманени? Ще се скъсат като конци — и бух! Право в „Титаник“.
— Знам ли… — промърморва колебливо по-дребният. — Може и да си прав. Помня го онзи случай с „Олимпик“. Аз да съм на мястото на капитан Смит, първо ще поискам да откарат ония кораби по-далечко, пък тогава ще потегля. Ама какво да му мислим… Я ела да черпиш по едно.
И двамата се отправят към най-близката кръчма. Запиши кодова дума НЮ ЙОРК и премини на 203.
241
Рязко отваряш куфара и измъкваш отвътре четирите шашки динамит.
— Виждате ли това? Един от моите тайни сътрудници го намери долу, в трета класа. Срещу кораба и видните личности на него се готви ужасен терористичен акт!