Ако имаш моряшки нож и искаш незабелязано да прережеш кабела, мини на 239.
Ако нямаш нож, продължи на 284.
267
— Нищо не мога да ви разкрия в момента, сър — твърдо отсичаш ти. — Става дума за изключително деликатни държавни дела. Може би след два дни ще бъда малко по-свободен в изразите си, но дотогава… търпение. Човек, натоварен с вашите тежки отговорности, би трябвало добре да разбира — понякога тайната е необходима.
Макар и недоволен от твоя отговор, Исмей те оставя на мира и се отдалечава обратно към първа класа. Запиши кодова дума СЛУЖИТЕЛ.
Ако преди малко си имал още една кодова дума, върни се на 215 и направи нов избор.
В противен случай отново отиваш при Хигинс и се замисляш над предстоящите планове. Премини на 199.
268
— Имайте готовност — продължаваш ти. — След ден-два ще ви потърся за действие. А дотогава… сбогом.
Олюлявайки се, Исмей напуска каютата като сомнамбул. Май напрежението му е дошло множко. Запиши кодова дума АГЕНТ.
Ако преди малко си имал още една кодова дума, върни се на 215 и направи нов избор.
В противен случай отново отиваш при Хигинс и се замисляш над предстоящите планове. Премини на 199.
269
— Невъзможно, сър! — отсича Макелрой. — Не мога да пратя такава радиограма до капитана на друг кораб! Изключено!
Ако си сам, мини на 87.
Ако те придружава Джон Джейкъб Астор, продължи на 126.
270
Макар и недоволен от твоя отговор, Исмей те оставя на мира и се отдалечава обратно към първа класа. Запиши кодова дума ВТОРИ ПРЕДСКАЗАТЕЛ.
Ако преди малко си имал още една кодова дума, върни се на 215 и направи нов избор.
В противен случай отново отиваш при Хигинс и се замисляш над предстоящите планове. Премини на 199.
271
Този път препоръчителното писмо ти свършва добра работа. Макар и малко колебливо, капитан Смит дава своята благословия. И защо не — нека читателите споделят вълнението на журналиста, прекарал нощта заедно с доблестните морски офицери. Когато най-сетне злополучният 14 април настъпва, изчакваш да наближи десет часа вечерта и се отправяш към мостика.
Първият помощник Мърдок е застъпил преди малко и те посреща с усмивка.
— Здравейте, мистър Бейли. Между нас казано, на ваше място бих отишъл да си поспя. Нищо интересно няма да стане тази вечер.
Ако знае само колко жестоко се лъже…
— Знам ли? — вдигаш рамене ти. — Поне можем да поговорим за интересни неща… И най-вече страшни. Знаете, широката публика обича страшните неща. Ето например — какво ще стане, ако насреща ви изникне айсберг?
— Ще го заобиколя, разбира се — отвръща Мърдок, без да се замисля.
— Ами ако е прекалено близо? Да речем, че наблюдателите не са го забелязали навреме…
— Пак ще го заобиколя. „Титаник“ е доста маневрен въпреки размерите си.
— И как става това? — наивно питаш ти. — Сигурно първо давате пълен назад, после завивате на едната страна, след това на другата…
— Глупости! — повишава глас Мърдок. — Извинявайте, мистър Бейли, но това, което описахте, е най-сигурният начин за удар в препятствието. Ако времето ми е малко, трябва да сторя точно обратното — да увелича скоростта. А ако е още по-малко… ще рискувам да поема челен сблъсък.
Продължаваш да се преструваш на наивен и повтаряш въпроса още два-три пъти. Мърдок дори се чуди, че не разбираш толкова прости неща. Поне до момента, когато в тишината се раздава телефонен звън. Петият помощник Лоу бързо вдига слушалката.
— Да? Благодаря. — Той се обръща и съобщава: — Лед право по носа.
— Дясно руля! — командва незабавно Мърдок. — Пълен напред!
Не би могъл да сбърка, след като от час и половина насам обяснява тъкмо това!
Сетне тримата застивате неподвижно и гледате как край десния борд бавно преминава огромна тъмна маса.
— „Черен айсберг“ — прошепва Лоу. — Наскоро се е преобърнал. Затова го видяха толкова късно.
Напрегнато очаквате да чуете трясък откъм кърмата, но не се случва нищо. Маневрата на Мърдок е била превъзходна.
В този момент на мостика дотичва капитан Смит.
— Какво беше това?
— Айсберг, сър! — докладва Мърдок.
Капитанът въздъхва.
— Намалете скоростта. Знаете правилата за корабоплаване в опасни райони. Изпратете наблюдатели на носа. И… изобщо вършете всичко както трябва. Исмей може и да не е доволен от закъснението, обаче тук аз командвам.
Тихо напускаш мостика и тръгваш към каютата си. Сега ще трябва да живееш в началото на века. Но това едва ли е чак толкова скъпа цена за живота на хиляда и петстотин души… плюс предотвратяването на една война, която можеше да започне след пет века. Мисията ти е изпълнена!