— Разбрах, мистър Бейли — кимва Исмей. — Имайте ми доверие, всичко ще бъде както трябва.
И той се отправя към първа класа. Изпращаш го с усмивка. Не се съмняваш в успеха.
Ала съвсем не ти е до усмивки два часа по-късно, когато мощен тласък те подхвърля на койката. Сблъсъкът! Исмей не е сторил нищо от обещаното!
Скачаш като луд. Катастрофата те е заварила неподготвен! Сега трябва да решаваш отново и час по-скоро да намериш Хигинс. Ако смяташ, че някои от предметите, с които разполагаш, могат да ти потрябват, сложи ги в пътната си чанта (едва ли ще имаш възможност да се връщаш за тях). След това, ако имаш кодова дума ВТОРИ ПРОРОК, премини на 178.
Ако нямаш такава кодова дума, продължи на 147.
281
Описаното тук не е измислица. Мнозина от оцелелите върху преобърнатата лодка си спомнят странния непознат — единственият, намерил сили да ги подкрепя в предсмъртния си час.
Опитваш да се изкатериш след Хигинс, но преобърнатата лодка вече е толкова претоварена, че за всички става ясно — още един човек ще я потопи.
— Недей, приятел! — мрачно подвиква някой. — Направиш ли го, всички отиваме на дъното.
— Разбирам ви, момчета — отвръщаш ти, тракайки със зъби. — Разбирам ви. Дръжте се, момчета. Бог да ви благослови! Дано се спасите. Само не се предавайте!
— И теб да те пази Бог — долита нечий глас, но така и не разбираш дали е на Хигинс.
Лекото течение постепенно те отдалечава от лодката. Тя изчезва в мрака, изпълнен с ужасяващи викове за помощ. Непоносим студ сковава тялото ти, докато най сетне губиш съзнание… и се свестяваш в познатата стая от края на века. Питаш се дали мисията е завършила с успех, но скоро получаваш отговор от пустотата пред себе си. Пак е онзи странен, безплътен глас.
— Да, мистър Ръсел… или Бейли, ако предпочитате. Хигинс е оцелял и потомците му вече живеят във вашето време. Съвсем обикновени хора, които носят надеждата за едно необикновено бъдеще. А сега сбогом… и както сам казахте в онази страшна нощ — Бог да ви благослови!
282
Тече страшната вечер на 14 април. Лежиш в каютата си със свито сърце, очаквайки всеки момент гибелното стържене по корпуса. Но минава полунощ, а не се случва нищо. Само по някое време имаш чувството, че корабът леко трепва настрани… и толкова.
На сутринта се изкачваш към лодъчната палуба, уморен и замаян от безсънната нощ. Чудото е станало! Хиляда и петстотин живота са спасени… и мислиш, че знаеш как. А предположенията ти се превръщат в сигурност, когато чуваш слух, че през нощта „Титаник“ едва не налетял на айсберг. И в слуховете няма нищо чудно — сега също плавате с намалена скорост, а тук-там на хоризонта блестят огромни ледени буци.
До края на плаването Лайтолър избягва да се среща с теб. Два дни по-късно слизаш в Ню Йорк заедно с пътниците, които дори не подозират каква страшна заплаха е минала на косъм от тях.
Предстои ти да живееш до края на дните си в първата половина на 20-ти век. Но нима това е скъпа цена, когато си успял да постигнеш една невъзможна победа?
283
— За да повярвате на онова, което ще ви кажа сега — тихо отвръщаш ти. — Знам… само не питайте откъде… знам, че тази вечер в 23.40 „Титаник“ ще се сблъска с айсберг и ще потъне. А спасителните лодки не стигат и за половината хора на борда. Трябва да сторите нещо. Вие имате влияние върху капитана, мистър Исмей. Убедете го да вземе мерки. Знам, че е получил няколко предупреждения за айсберги, но продължава да се движи с пълна скорост.
Исмей е потресен.
— Да… да… — едва избъбря той. — Несъмнено, драги приятелю. Приберете се сега, а аз ще сторя необходимото. Имайте ми доверие. Още сега ще потърся капитан Смит.
Изпращаш го с усмивка. Не се съмняваш в успеха.
Ала съвсем не ти е до усмивки два часа по-късно, когато мощен тласък те подхвърля на койката. Сблъсъкът! Исмей не е сторил нищо от обещаното!
Скачаш като луд. Катастрофата те е заварила неподготвен! Сега трябва да решаваш отново и час по-скоро да намериш Хигинс. Ако смяташ, че някои от предметите, с които разполагаш, могат да ти потрябват, сложи ги в пътната си чанта (едва ли ще имаш възможност да се връщаш за тях). След това, ако имаш кодова дума ВТОРИ ПРОРОК, премини на 178.
Ако нямаш такава кодова дума, продължи на 147.
284
В ледената нощ сякаш е замръзнало и времето. Минутите се влачат безкрайно бавно… и все пак гибелният час наближава. Изведнъж Флийт рязко се привежда напред, после удря три пъти сигналната камбана и посяга към телефона.