Выбрать главу

Поглеждаш го право в очите.

— Ами ако ви кажа, че съм дошъл да спася всички от гибел? Че тази вечер корабът ще се блъсне в айсберг и ще потъне?

— „Титаник“ е непотопим! — възразява Лайтолър, но гласът му съвсем не звучи уверено.

— Добре тогава. Изслушайте ме и си представете. Нощ. Луна няма, както виждате. Преобърнат наскоро айсберг, мисля, че моряците ги наричат „черни айсберги“. Огледайте се — поразително безветрие, океанът е гладък като стъкло. Затова няма и фосфоресциращ прибой около айсберга. Наблюдателите го забелязват едва на четвърт миля. Дежурният офицер трябва да реагира за броени секунди… и допуска грешка. Вместо да предпочете челен удар, той опитва да маневрира. Айсбергът разпорва корпуса на дължина триста фута. Пет отсека, мистър Лайтолър! Или може би шест! А знаете ли колко места има в спасителните лодки?

По челото на Лайтолър избива пот. Очите му трескаво светят.

— Какво искате, мистър Бейли? — прошепва той.

— Искам тази вечер корабът да се движи с безопасна скорост. Само тази вечер! Иначе това ще се случи. Точно в 23.40.

— След моята вахта — въздъхва офицерът. — Значи… Мърдок…

— Има ли значение? Всички сме на този кораб. Защо не направите нещо?

От устните на Лайтолър изведнъж се изтръгва горчив смях.

— Защо ли? Ще ви кажа защо. Защото всички ние, от капитан Смит до последния огняр, сме пионки в ръцете на „Уайт стар лайн“. Или кучета, ако предпочитате. Верни до смърт. От нас искат в името на бързината и печалбата да си затваряме очите. И ние ще ги затваряме, та ако ще сам дяволът да се изпречи на пътя ни. Такава е истината, мистър Бейли. Затова не ме питайте дали ви вярвам. Това няма ни най-малко значение. Ако ви вярвам, трябва още сега да взема служебния револвер и да се застрелям. Или… просто да си затварям очите. Сбогом, мистър Бейли. Ще сторя каквото мога, но не се надявайте. То няма да е много.

— И ще осъдите на смърт хиляда и петстотин души?

— Ще си затварям очите — повтаря Лайтолър. — Ще се надявам да сте измамник. А ако греша… ще загина заедно с тях.

И той с бавни крачки тръгва обратно към мостика.

Мини на 282.

19

Привечер планът вече е готов. Трябва само да купиш от бюфета бутилка марково уиски за три лири. Ако нямаш толкова пари, нещата просто пропадат — върни се на 104 и направи нов избор.

А ако парите не са проблем, продължи на 55.

20

Дотук добре. А сега как смяташ да спасиш Хигинс?

Ще се опиташ да намериш или сглобиш нещо, с което да може да се плава — мини на 167.

Ще се опиташ да го качиш на някоя от лодките — продължи на 132.

Ще потърсиш в багажа си нещо подходящо за спасение — мини на 206.

Просто ще останеш на борда на кораба, изчаквайки някаква последна възможност — мини на 155.

21

Имаш ли кодова дума ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ?

Да — мини на 176.

Не — продължи на 210.

22

Поемаш дълбоко дъх и решително изричаш:

— Сър, трябва да ви кажа нещо важно.

Конструкторът те поглежда с интерес.

— И какво е то?

— Разпитвам за всичко това, за да насоча мисълта ви към нещо страшно, което ще се случи на „Титаник“. След четири дни, през нощта на 14 срещу 15 април, той ще се сблъска с айсберг и ще потъне. Не ме питайте откъде го знам, просто ми повярвайте.

Андрюс остава все тъй любезен. Дори… някак странно любезен.

— Е, щом искате, няма да питам откъде го знаете. Обаче за нищо на света няма да ви повярвам. Все пак аз съм проектирал този кораб със собствените си ръце. Сблъскване с айсберг е последното нещо, което би могло да потопи „Титаник“. Ако наистина налетим върху айсберга с максимална скорост, тогава носовият отсек ще бъде страхотно смачкан. Възможно е водата да проникне дори и в следващия. Но това пак означава само два наводнени отсека, а „Титаник“ е в състояние да се държи дори при пробойни в четирите носови отсека! Няма защо да се безпокоите, сър, идеята ви е просто нелепа.

Ако желаеш да спориш и имаш кодова дума ПРИЧИНИ или ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, мини на 211.

Ако нямаш нито една от двете думи, но държиш да спориш, продължи на 226.

А ако предпочиташ да избегнеш спора и се насочиш към темата за устройството на кораба, попадаш на 198.

23

На десния борд тъкмо спускат последната лодка. Възрастен мъж, застанал до перилата, я гледа безизразно. След това внезапно прескача борда и тупва в нея. Хуквате с всичка сила натам, но когато достигате перилата, лодката вече е на пет метра под вас и бавно продължава надолу, към водата. Забелязваш, че има свободни места.