Грегър натисна споменатия бутон.
Някъде в дълбините на трюма се чу приглушено бучене. Нищо повече не се случи.
— Странно — произнесе Грегър и отново натисна „№2“. Бученето се повтори.
— Не иска да се включи — отбеляза Арнолд.
Грегър погледна през илюминатора, видя отдалечаващия се бряг и го достраша. Тук имаше прекалено много вода и съвсем малко суша. Най-лошото е, че никъде по пулта за управление не се забелязваше щурвал, румпел или поне ръчка за газ и спирачка.
— Сигурно се управлява телепатично — с надежда каза той и изкомандва с железен глас: — Малък напред!
Лодката бавно потегли.
— Сега леко надясно!
Спасителната лодка охотно се подчини на ясната, макар и не съвсем морска команда. Колегите се спогледаха усмихнати.
— Право! Пълен напред! — и лодката се хвърли в сияещото пусто море.
С фенер и мултицет в ръка Арнолд се спусна в трюма. Грегър можеше и сам да се справи с изследванията. Приборите си вършеха съвестно работата — отбелязваха основните неравности на дъното, откриваха най-многообещаващите вулкани, проследяваха морските течения и чертаеха графики. След завършване на изследванията, друг щеше да продължи работата — да обвива вулканите с кабели, да слага заряди, да се отдалечава на безопасно разстояние и да взривява всичко това. Тогава Трайдънт за известно време ще се превърне в доста шумно местенце. А когато всичко се нормализира, ще има толкова суша, че и търговецът на недвижимо имущество да остане доволен.
Стана два следобед и Грегър реши, че като за първи ден са се наработили. Изядоха сандвичите, пийнаха водица и се изкъпаха в прозрачната морска вода.
— Струва ми се, че открих дефекта — похвали се Арнолд. — Махнали са куплунга на главния активатор и са прерязали силовия кабел.
— Що за вандалщина! — възмути се Грегър. — На кой му е притрябвало да прави това?
— Сигурно при бракуването — предположи Арнолд. — Ще го стегна за нула време.
Спусна се отново в трюма, а Грегър насочи лодката към брега, като мислено въртеше щурвала и съзерцаваше зеленикавата пяна, весело разбиваща се в носа на лодката. В такива моменти, въпреки целия си горчив опит, Грегър виждаше Вселената дружелюбна и прекрасна.
Арнолд изпълзя от трюма след половин час, целият омазан в машинно масло, но сияещ.
— Виж онова копче сега.
— Струва ли си, почти пристигнахме.
— Е, да… Но не би било лошо да поработи както трябва.
Грегър кимна безразлично и натисна бутон „№2“. Веднага защракаха релета и се включиха поне още пет малки моторчета. Светна червена лампичка и веднага изгасна, защото генераторът пое натоварването.
— Това вече е нещо! — гордо заяви Арнолд.
— Аз съм спасителна лодка 324-А — отново съобщи познатият им глас. — В момента съм напълно активирана и съм способна да защитя своя екипаж от всякакви опасности. Разчитайте на мен! Всяко мое действие — както от психологически, така и от физически характер — е програмирано от най-великите умове на Дром.
— Вдъхва увереност, нали? — отбеляза Арнолд.
— И още как! — отговори Грегър. — Между другото, какво е това Дром?
— Господа, старайте се да мислите за мен не като за безчувствен механизъм, а като за ваш приятел и другар по оръжие. Отлично разбирам състоянието ви. Видели сте как потъва вашият кораб, безжалостно надупчен от снарядите на хгените. Вие…
— Какъв кораб? — зачуди се Арнолд. — Какви ги дрънка тая?
— … сте се озовали тук полуослепели, почти задушени от отровните водни изпарения, полумъртви…
— Ако имаш предвид това, дето се къпахме, нищо не си разбрала. Просто изучавахме…
— … оглушали, изранени, паднали духом. Сигурно сте малко уплашени. Изгубили сте връзка с основните сили на флота на Дром и се носите по вълните на една чужда и отблъскваща планета. Не се срамувайте от страха си, господа. Войната е жестоко нещо. Нямахме друг избор, освен да изгоним тези варвари, хгените, обратно в пространството.
— Сигурно има разумно обяснение на тая глупост — каза Грегър. — Може това да е сценарий на някоя евтина, древна телевизионна пиеса, попаднала случайно в паметта на нашата спасителна лодка.
— Мисля, че трябва обстойно да я проверим — реши Арнолд. — Ще се побъркам, ако цял ден слушам тези брътвежи.
Приближаваха острова. Лодката продължаваше да бърбори за родния дом и скъпите роднини, за обходни маневри и тактически действия, за необходимостта да се запази спокойствие в трудни ситуации като тази, в която е попаднал нейният екипаж.
Съвсем неочаквано скоростта рязко спадна.
— Какво има? — попита Грегър.