— Изучавам острова — кратко отвърна спасителната лодка.
Арнолд и Грегър се спогледаха.
— По-добре да не спорим с нея — прошепна Арнолд и се обърна към лодката: — Островът е чист! Лично сме го изследвали.
— Възможно е — съгласи се лодката. — Но в условията на съвременната мълниеносна война е по-добре да не се доверявате на органите на чувствата. Те са ограничени и често възприемат желаното като действително. Само електронните органи нямат емоции, вечно са нащрек и не грешат в зададените им граници.
— Островът е пуст! — ядоса се Грегър.
— Виждам непознат космически кораб, на който липсват опознавателните знаци на Дром.
— Но липсват и опознавателните знаци на врага — уверено заяви Арнолд, защото неотдавна лично бе боядисал корпуса.
— Така е, но на война трябва да се изхожда от концепцията: което не е наше, е вражеско. Разбирам колко ви се иска да усетите под краката си твърда почва. Но аз трябва да отчитам и факторите, които един заслепен от емоции дромит може и да не забележи. Обърнете внимание на факта, колко е пусто това стратегическо парче суша, на космическия кораб без опознавателни знаци, на отсъствието на наши кораби наблизо, на…
— Добре, о’кей, достатъчно! — прекъсна я Грегър. Призляваше му от спорове с грижовни и егоистични машини. — Тръгвай право към острова! Това е заповед!
— Не мога да изпълня тази заповед — заяви лодката. — Силният стрес ви е извадил от душевно равновесие.
Арнолд посегна към прекъсвача, но си дръпна ръката с болезнен стон.
— Осъзнайте се, господа! — скара им се лодката. — Само упълномощен офицер от специалните части може да ме изключи. В името на вашата собствена безопасност ви предупреждавам да не пипате пулта за управление. В момента умствените ви способности са занижени. По-късно, когато положението се изясни, ще се заема със здравето ви. Сега трябва да употребя всички свои ресурси за откриването на врага и избягването на среща с него.
Лодката набра скорост и със сложна траектория се отправи в открито море.
— Къде отиваме? — заинтересува се Грегър.
— Да се присъединим към флота на Дром — заяви лодката толкова уверено, че приятелите започнаха нервно да оглеждат гладката морска повърхност. — След като го открия, разбира се — добави тя.
Беше късна нощ. Грегър и Арнолд седяха в ъгъла на каютата и с апетит поглъщаха последния сандвич. Спасителната лодка продължаваше своето лутане из океана. Електронните й сензори не преставаха да търсят флота на Дром, съществувал преди пет века на съвсем друга планета.
— Чувал ли си някога за тези дромити? — обади се Грегър.
Арнолд се порови в паметта си, съхраняваща най-разнообразни факти и отвърна:
— Не принадлежат към човешката раса. Еволюирали гущери, населявали са шестата планета на малка звездна система, близо до Капела. Изчезнали са преди повече от век.
— А хгените?
— И те са гущери, същата история — Арнолд напипа в джоба си хапка хляб и я бутна в устата си. — Тази война не е имала особено значение. Донесла е гибел на всички участници. С изключение на една лодка.
— Ами ние? — напомни Грегър. — Третира ни като воини на Дром. — Той уморено въздъхна. — Как мислиш, дали ще успеем да я убедим в противното?
Арнолд поклати глава.
— Не виждам начин. За тази спасителна лодка войната не е завършила. Обработва цялата информация, изхождайки от този факт.
— Възможно е да ни слуша в момента — каза Грегър.
— Не. Реално погледнато, тя не може да чете мисли. Рецепторите й са настроени само за действия, отнасящи се конкретно за нея.
— Господа, такива хубавици вече не се строят! — Грегър измитира Джо и се ядоса още повече. Страшно му се прииска да пипне Космическия вехтошар за гърлото.
— На практика положението е доста интересно — замисли се Арнолд. — Бих могъл да съчиня хубава статийка за „Популярна кибернетика“. Имаме машина, снабдена с почти непогрешими прибори за възприемане на външни дразнители. Тя приема сигналите и ги преобразува в действия. Но цялата логика на тези действия е предназначена за конкретни условия, които са изчезнали. Затова може да се каже, че тази машина не е нищо друго, освен жертва на зле програмирана система от халюцинации.
Грегър се прозя.
— Според мен тая лодка се е побъркала — грубо каза той. — Това е факт. Най-правилната диагноза е „параноя“. Добре, че скоро всичко ще свърши.
— Защо?
— Очевидно е — заради храната. Главната задача на лодката е да ни запази живи. Значи трябва да ни намери нещо за ядене. Тъй като сандвичите свършиха, а останалата храна е на острова, тя ще трябва да рискува и да се върне там.