— Имам идея — внимателно каза Арнолд. Хвърли бърз поглед към пулта за управление и зашепна в ухото на Грегър.
— Налага се да опитаме — съгласи се той.
Станаха. Грегър хвана тежкия термос и отиде до отсрещната стена.
— Какво сте намислили? — рязко попита лодката.
— Малко ще се раздвижим. Воините на Дром трябва да запазят добра форма при всички обстоятелства.
— Това е така… — каза лодката, но в гласа й звучеше съмнение.
Грегър хвърли термоса на Арнолд. С ослепителна усмивка Арнолд направи пас обратно към Грегър.
— Внимавайте с този съд! — предупреди лодката. — Съдържа смъртоносна отрова.
— О, много сме внимателни — увери я Грегър. — Термосът ще бъде доставен в щаба — и отново го хвърли към Арнолд.
— Щабът ще използва съдържанието му срещу хгените — каза Арнолд и отправи термоса към Грегър.
— Наистина ли? — удиви се лодката. — Много интересна идея. Новото приложение…
В този момент Грегър пусна тежкия термос върху охлаждащата тръба, която се спука и течността потече по пода.
— Неудачен удар, старче! — изкоментира Арнолд.
— Какво направих! — Грегър успешно се правеше на разстроен.
— Трябваше да предприема мерки срещу подобни случайности — тъжно проговори лодката. — Това няма да се повтори, но положението е много сериозно, защото не съм в състояние да възстановя охладителната система и да ви осигуря необходимата температура.
— Ако ни свалиш на острова… — започна Арнолд.
— Абсолютно невъзможно — прекъсна го лодката. — Моята главна задача е да обезпеча безопасността ви и да съхраня живота ви. Не бихте издържали дълго климатичните условия на тази планета. Обаче възнамерявам да взема необходимите мерки за вашата сигурност.
— И какво възнамеряваш да правиш? — с тревога попита Грегър и почувства как стомахът му се сви.
— Нямаме време за губене. Ще изследвам острова още веднъж и ако не открия нашите въоръжени сили, ще отидем на единственото място, където могат да съществуват дромити.
— Що за място е това?
— Южната полярна шапка — отвърна лодката. — Там има почти идеален климат. По моя преценка температурата е около минус тридесет градуса.
Двигателите изреваха. Лодката добави, сякаш се извиняваше:
— И, разбира се, длъжна съм да взема мерки срещу евентуални вътрешни неприятности.
В момента, когато скоростта рязко нарасна, Грегър и Арнолд чуха как щракна резето. Бяха заключени в кабината.
— А сега мисли! — каза Арнолд.
— Мисля, ама нищо не измислям — отговори Грегър.
— Трябва да се измъкнем от тук веднага, щом наближим острова. Това ще е последната ни възможност.
— Да не би да си въобразяваш, че можем просто да скочим зад борда? — сопна се Грегър.
— Глупости! Нали чу резето? Ако не беше спукал охладителната тръба щяхме да имаме някакъв шанс.
— Разбира се! — разгорещи се Грегър. — Вечно ти, с твоите идеи.
— Моите ли? Много добре си спомням, че ти предложи това. Казваше, че…
— Добре де, сега не е важно кой първи го е казал.
Грегър потъна в дълбок размисъл.
— Слушай, нали знаем, че вътрешните й рецептори не работят много добре. Не може ли щом стигнем до острова да се опитаме да прекъснем силовия кабел?
— Страхувам се, че няма да ни пусне и на пет метра от него — каза Арнолд и се намръщи при спомена за токовия удар, който получи от пулта за управлението.
— Да-а — проточи Грегър и се хвана за главата. Една идейка започна бавно да се оформя в ума му. — Доста е ненадеждно, но при създалата се ситуация…
В това време лодката обяви:
— Изследвам острова.
Грегър и Арнолд видяха през предния илюминатор острова на не повече от сто метра. На фона на утринното зарево съзряха очукания, но в момента толкова скъп за тях силует на ракетата.
— Привлекателно местенце — отбеляза Арнолд.
— Без съмнение — съгласи се Грегър. — Обзалагам се, че нашите войски са разположени в подземни скривалища.
— Нищо подобно! — възрази лодката. — Изследвах повърхността до сто метра дълбочина.
Арнолд се опита да настоява.
— При дадените обстоятелства би трябвало да проведем по-подробно изследване. Налага се да слезем и да огледаме.
— Островът е пуст — твърдо каза лодката. — Повярвайте, моите рецептори са много по-чувствителни от вашите органи на чувствата. Не мога да позволя да рискувате живота си, като слезете на брега. Планетата Дром има нужда от воини, особено от такива здрави и огнеупорни воини като вас.
— Този климат ни харесва — заяви Арнолд.
— Думи на истински патриот! — възхити се спасителната лодка. — Зная как страдате. Затова тръгвам към Южния полюс. Вие, доблестни ветерани, ще получите заслужена почивка!