Грегър реши да опита с новия план, макар и не до край разработен.
— Не е нужно — каза той.
— Как така?
— Ние действаме по специално нареждане на щаба — започна Грегър. — Не биваше да доверяваме мисията си на никого с ранг, по-нисък от флагмански кораб. Обаче сега, като се има предвид създалото се положение…
Арнолд бързо осъзна какво става и поде:
— Да, да, предвид създалото се положение ще ти се доверим.
— Ние сме преминали специално обучение за работа в условията на високи температури — продължи Грегър. — Заповядано ни е да направим десант и да завземем острова преди пристигането на основните сили.
— Не знаех — каза лодката.
— Изобщо не биваше да научаваш това. Ти си само една спасителна лодка — подразни я Арнолд.
Тя започна бавно да се движи към острова.
Грегър затаи дъх. Струваше му се невероятно, че толкова плитка лъжа може да успее. От друга страна — защо не? Нали спасителната лодка е построена, за да се доверява на тези, които я управляват. Тя следваше указанията, доколкото те не противоречаха на зададената й програма.
В хладното утро брегът се белееше на някакви си петнадесет метра, когато лодката най-неочаквано спря.
— Не!
— Какво не?
— Не мога да направя това.
— Какво означава това? — развика се Арнолд. — Това е война! Заповедите…
— Знам — печално каза лодката. — Много съжалявам, но за тази мисия е трябвало да изпратят друг съд. Всеки друг тип, само не и спасителна лодка.
— Ти си длъжна! — Грегър реши да се прави на патриот. — Помисли за страната ни. Помисли за тези варвари — хгените.
— Съжалявам. Физически не мога да изпълня заповедта. Моята главна задача е да предпазвам екипажа от опасности. Тя е заложена във всички блокове на паметта ми и има висш приоритет. Не мога да ви изпратя на сигурна смърт.
Лодката започна бавно да се отдалечава от острова.
— Ще те пратя на военен съд! — заплаши Арнолд. — Ще те разжалват!
— Действам само в зададените граници — тъжно каза лодката. — Ако открием нашия флот, ще ви предам на бойна лодка. Засега целта ми е да ви доставя живи до безопасния Южен полюс.
След това бързо набра скорост. Островът все повече се смаляваше. Арнолд се хвърли към пулта, но получи прилична доза високо напрежение и се просна на пода. Грегър вдигна термоса, с намерение да го хвърли по заключената врата, но изведнъж се спря, поразен от дива мисъл.
— Моля ви, не се опитвайте да чупите каквото и да било — каза лодката. — Разбирам чувствата ви, но…
„Това е адски рисковано — помисли си Грегър. — Обаче Южният полюс означава сигурна смърт.“
Той отвори термоса.
— Ние не успяхме да изпълним възложената ни задача. Не бихме могли да погледнем другарите си в очите. Единственият достоен изход е самоубийството — той отпи глътка вода и подаде термоса на Арнолд.
— Не! Недейте! — пронизително извика лодката. — Та това е вода! Най-смъртоносната отрова!
От стената бързо изскочиха електрически клещи и избиха термоса от ръката на Арнолд. Той се наведе, хвана го здраво и преди лодката да успее да му попречи, отпи една глътка.
— Умираме за славата на Дром! — Грегър артистично се свлече на пода и направи знак на Арнолд да го последва. Лежаха абсолютно неподвижни.
— Не е известна противоотрова — вайкаше се лодката. — Ако можех да се свържа с плаващата болница… — Двигателите нерешително спряха. — Кажете нещо! Живи ли сте?
Грегър и Арнолд лежаха съвършено спокойно. Не смееха дори да дишат.
— Отговорете ми! Може би искате малко гизел? — от стената излязоха два подноса. Приятелите не помръднаха.
— Мъртви са! — проплака лодката. — Мъртви! Трябва да отслужа заупокойна молитва.
Настъпи пауза. После лодката запя: „Велики Дух на Вселената, приеми своите слуги. Макар и загинали от собствената си ръка, те все пак служиха на родината си, сражаваха се за дом и чест. Не ги съди жестоко. По-добре осъди духа на войната, който пали и разрушава Дром.“
Капака на люка се отвори. Грегър усети полъха на прохладния утринен въздух.
— Флотът на Дром ми е дал властта да предам телата им с всички почести на океанските дълбини.
Грегър почувства как нещо го повдигна, пренесе го през люка и го остави на палубата. После пак се оказа във въздуха. Падане. В следващия момент се оказа във водата, редом с Арнолд.
— Дръж се на повърхността — прошепна той.
Островът беше близо, но и спасителната лодка се извисяваше до тях. Двигателите й нервно бучаха.
— Как мислиш, какво ще прави сега? — попита Арнолд.