На другия ден, когато Фирдуси работел в своето отделение на двореца, Хасан-Мейменди — много завистлив мъж — почнал да хули поета пред царедворците, които обичали клюките и на драго сърце слушали злословия и клевети.
— Какъв е скъперник тоя хитрец! — казвал ковчежникът. — Лъже ме, че щял да издигне с парите някаква стена около реката. Личи си, че обича парите. Иска да се натрупат много, па да заживее в някой чужди град, като цар.
— Да, да, — думали другите. — Не може да се откаже, че е добър поет, но изглежда наистина голям златолюбец. Никаква стена не мисли да издига той.
От тоя ден всички придворни поети почнали да клеветят Фирдуси пред шаха, за да го намрази и пропъди от двореца. А Хасан-Мейменди престанал да му праща по роба храна и дрехи. Поетът не смеел да се оплаче на шаха, защото ковчежникът го заплашвал, че — ако се оплаче — чака го смърт.
Но славата на Фирдуси растяла от ден на ден все повече и повече. Напише ли песен и я предаде на шаха, мнозина князе пращали преписвачи да им я препишат. Всичките изпращали подаръци на поета и той живеел с тия пари, защото Хасан-Мейменди не само не му плащал месечната заплата, ами продължавал да му не дава ни храна, ни облекло.
Един от тия князе, които почитали поета, — името му било Рустем — толкова много харесал песните на Фирдуси, че дал петстотин жълтици на оногова, който му ги бил преписал и отнесъл. Освен това, той пратил по същия човек на поета пет хиляди жълтици и го поканил да му отиде на гости в двореца.
Той пишел в писмото си до него:
„Ела, любимецо на Аллаха и на неговите ангели! Аз ще те посрещна, както не съм посрещал цар. При мене ще живееш сто пъти по-добре, отколкото при Махмуда. Ела незабавно! Ако ли сега не можеш, когато и да дойдеш, ще бъдеш добре дошъл“.
Придворните се научили за това и обадили на шаха. Той бил враг на княз Рустема. Ковчежникът рекъл на господаря:
— Не е за вяра твоят Абулказим. Взема пари и получава писма от люде, който мислят денонощно само за едно — как да те погубят и да ти отнемат престола. Чудно ми е, как търпиш такава люта змия до себе си.
— Това не е твоя работа, — казал строго шах Махмуд. — Аз най-добре знам, кой ми е верен и кой — не.
При все това, той повикал Фирдуси, разпитал го, що му пише княз Рустем, и прочел писмото. После рекъл:
— Не бива да отиваш при Рустема, защото нито той ме обича, нито аз — него. Покойният ми баща води цял живот войни с баща му и с него.
— Както ми заповядаш, светли господарю, тъй ще направя, — казал Фирдуси. — Твоята воля е за мене закон. Никой не е бил към мене по-добър от тебе.
Дванадесет години се минали, откак Фирдуси постъпил в двореца на шах Махмуда. Но от ден на ден животът му ставал все по-лош, защото клеветниците и завистниците го не оставяли ни миг на мира. Един ден той получил известие, че е починала жена му. Помолил шаха да го пусне да си отиде, но Махмуд се не съгласил.
— Няма да излезеш от двореца, — рекъл му той, — докле не свършиш всички песни, които си започнал. Аз искам от тебе най-малко сто хиляди стиха.
Тежко било на поета, но царска воля се не чупи на две. Той се покорил и останал. Тогава написал най-скръбните си песни. Всеки, който ги прочете, не можел да се не разплаче, като дете.
Година след това, поетът получил втора скръбна вест — умрял син му. Тогава Фирдуси довършил малкото песни, които стояли недовършени, дал ги на Аяза и му казал:
— Ще те моля да ми направиш голяма добрина. Занеси тия ръкописи на господаря и му кажи, че съм свършил всичко, що съм му обещал. Дай му и това писмо — в него дъщеря ми и сестра ми съобщават за смъртта на моя син. Повече не мога да стоя тук, а ме е страх, че — ако помоля господаря да ме пусне да си вървя, и тоя път ще ме задържи. Отивам в града да се окъпя, а утре заран тръгвам за родния си град. Можеш да кажеш още на шаха, че Хасан-Мейменди не ми е платил още ни пара за ръкописите, които е получил от мене. А в тях и в тия, що ти давам, има повече от сто и двадесет хиляди стиха. Сбогом, приятелю. До гроб ще бъда благодарен на тебе и на Махека за вашата голяма добрина.
Аяз отнесъл ръкописите на шаха и му казал, че Фирдуси е изгубил ума си от скръб — не знае, къде да се дене.
— Недей му се сърди, — рекъл, — че напуска двореца! Той е човек за окайване. От отчаяние не знае, какво да направи. Син му е умрял. Ето последните му стихове. С тях се навършвали, казва той, повече от сто и двадесет хиляди стиха. От Хасана-Мейменди не е получил нищо.
— Добре, — казал шах Махмуд. — Нека дойде веднага ковчежникът!
Когато дошъл Хасан-Мейменди, шахът му заповядал:
— Ще пратиш по Аяза на Фирдуси толкова злато, колкото може да понесе най-якият от моите слонове. Освен това, ще му пратиш и една торба с елмази.