— Запази ли маса в ресторанта? — попита Теа.
— Да.
Усмихна се и стисна ръката му. Смръщи вежди.
— Мислех си… ами ако някой ни види там заедно?
— От Армията? Изключено е.
— Да, но ако все пак се случи?
Юн мълчеше.
— Май е време да го обявим — продължи тя.
— Не знам — колебливо отвърна той. — Не е ли по-добре да изчакаме, докато сме напълно сигурни…
— Ти не си ли напълно сигурен, Юн?
Отмести ръката ѝ от очите си и я погледна изумен.
— Какво ти става, Теа? Знаеш, че те обичам повече от всичко. Проблемът не е там.
— А къде?
Юн въздъхна и се надигна. Седна до нея.
— Не познаваш Роберт, Теа.
— Напротив — усмихна се кисело тя. — Познавам го от дете, Юн.
Юн не си намираше място.
— Така е. Обаче не знаеш някои неща. Нямаш представа какъв става, когато се ядоса. Все едно е друг човек. Наследил го е от татко. В такива моменти е опасен, Теа.
Тя облегна глава на стената и се вторачи мълчаливо пред себе си.
— Предлагам ти само да поотложим обявяването — Юн кършеше смутено ръце. — Съобразявам се не само с моя, а и с твоя брат.
— С Рикард? — изненада се тя.
— Да. Как според теб ще реагира, когато разбере, че сестра му се омъжва за мен, и то точно сега?
— А, това ли имаш предвид. Притесняваш се, защото двамата сте основните конкуренти за поста на главен мениджър, така ли?
— Знаеш отлично, че Ръководството винаги ще предпочете кандидат, женен за надежден офицер от Армията. От тактическа гледна точка ще натрупам сериозна преднина, ако сега обявя предстоящата си женитба с Теа Нилсен — дъщеря на Франк Нилсен, дясната ръка на коменданта. Но от морална гледна точка подобна постъпка не ми се струва никак приемлива.
Теа дъвчеше замислено долната си устна.
— Защо всъщност двамата с Рикард драпате толкова яростно за този пост?
— Армията пое разноските по обучението ни в Офицерската школа и четиригодишното ни следване по икономика във Висшето търговско училище. Рикард сигурно разсъждава като мен: след такъв жест човек се чувства длъжен да поеме работно място в Армията, за което, благодарение на нея, с получил нужната квалификация.
— Но може нито един от двама ви да не получи работата. Според татко досега не се е случвало в Армията да са назначавали мениджър, по-млад от трийсет и пет години.
— Знам — въздъхна Юн. — Нека си остане между нас, но често казано, предпочитам да изберат Рикард. Ще се почувствам по-спокоен.
— Как така? Та ти отговаряше за сградите под наем, собственост на Армията в Осло, в продължение на повече от година!
— Да, но в качеството си на мениджър ще се наложи да отговарям не само за Осло, а за цяла Норвегия, Исландия и Фарьорските острови. Знаеш ли например, че само на територията на Норвегия поземлената собственост на Армията надхвърля двеста и петдесет парцела, застроени с повече от триста сгради? — Юн се потупа леко по корема и се вторачи в тавана с характерната си угрижена физиономия. — Днес се погледнах в една витрина и се удивих колко съм нищожен.
Теа изобщо не чу последните му думи:
— Рикард чул отнякъде, че който получи работата, ще бъде следващият комендант.
— Нима? — разсмя се високо Юн. — Тогава със сигурност не желая да ме изберат.
— Стига глупости, Юн.
— Напълно сериозен съм, Теа. За мен най-важното е да сме заедно. Ще се откажа от кандидатурата си за мениджър и ще обявим годежа. Мога да върша и друга работа в Армията, свързана със специалността ми. Корпусите например се нуждаят от икономисти.
— Не говори така, Юн — възрази ужасена Теа. — Не разполагаме с по-добър специалист от теб и трябва непременно да те назначат на място, където да използват максимално уменията ти. Рикард е мой брат, но не притежава твоя… интелект. Ще почакаме още малко и ще им съобщим за годежа след края на конкурса.
Юн само сви рамене. Теа погледна часовника.
— Добре е да тръгнеш преди дванайсет. Вчера в асансьора Ема ми каза, че се притеснявала за мен, защото чула как вратата на апартамента ми се отваря посред нощ.
Юн стана.
— Направо не разбирам как издържаме да живеем в този блок.
Теа го стрелна с възмутен поглед.
— Тук поне хората се грижат един за друг.
— Да, права си — въздъхна гой. — Грижим се един за друг. Лека нощ, Теа.
Тя се притисна до него и мушна ръка под ризата му. Не без изненада Юн усети колко потна е дланта ѝ, все едно досега бе стискала нещо в нея. Теа се долепи плътно до него и задиша тежко.
— Теа — подхвана той, — не бива да…
Тя се вцепени. Въздъхна и извади ръката си.