Юн не бе подготвен за подобна смелост от нейна страна. Досега Теа не бе правила никакви опити да го съблазни. Точно обратното: физическата близост сякаш я плашеше. Когато Юн се прибра след първото съвещание и ѝ каза, че според устава „Армията на спасението утвърждава половото въздържание преди сватбата като важна християнска добродетел“, Теа видимо си отдъхна и прие думите му с облекчение. Макар някои хора да виждаха голяма разлика между „утвърждавам нещо като добродетел“ и „налагам задължителна забрана“, например „не употребявай тютюн и алкохол“, Юн не възнамеряваше да нарушава обета си към Бог заради някакви стилистични нюанси.
Прегърна я, стана и отиде в тоалетната. Заключи вратата и пусна чешмата. Докато водната струя се стичаше по ръцете му, Юн се вгледа в гладката повърхност на огледалото. Тя отразяваше лицето на човек, който по принцип би следвало да е щастлив. Трябва да се обадя на Рагнхил, помисли си той. Да приключа веднъж завинаги с тази история. Юн вдиша дълбоко. Той наистина се чувстваше щастлив. Просто някои дни го изправяха пред повече трудности от други.
Избърса лицето си и се върна при Теа.
Чакалнята в пункта за бърза помощ в Осло на улица „Стургате“ 40 се къпеше в сурова бяла светлина. Вътре се намираше обичайният за този час на денонощието контингент. Двайсет минути след появата на Хари един треперещ наркоман стана и си тръгна. По принцип такива като него не изтрайваха на едно място повече от десет минути. Хари го разбираше прекрасно. Още усещаше вкуса на алкохол в устата си, вече събудил познатите тъмни сили в организма му. Прасецът го болеше ужасно. А цялото начинание в контейнера се оказа безрезултатно — както впрочем става с деветдесет процента от усилията в дадено полицейско разследване. Хари си обеща следващия път да не връзва тенекия на Бети Дейвис.
— Хари Хуле?
Хари огледа мъж в бяла престилка, спрял пред него.
— Да?
— Моля, последвайте ме.
— Благодаря, но май е неин ред — Хари посочи девойката отсреща, заровила лице в дланите си.
— Тази вечер идва за втори път — наведе се към него лекарят. — Нищо няма да ѝ стане, ако почака.
Хари тръгна след него, накуцвайки с ранения си крак. Влязоха в тесен кабинет, едва побрал бюро и съвсем обикновена библиотека. Не се виждаха лични вещи.
— На вас, полицаите, не ви ли се полага служебен лекар? — попита мъжът в престилката.
— Нищо подобно. Дори не се ползваме с предимство. Откъде разбрахте, че съм полицай?
— Извинете, съвсем забравих да ви припомня кой съм. Матиас. Минавах през чакалнята и ви видях.
Лекарят се усмихна и му подаде ръка. Колко равни зъби, удиви се Хари. Човек би предположил, че е носил шини, но останалите черти на лицето му — симетрични, изчистени и правилни — подсказваха, че хубавият му външен вид се дължи не на външна намеса, а на ген. Малки мимически бръчици обрамчваха сините му очи. Стисна топло ръката на Хари. Прилича на изваден от роман за лекаря-мечта, помисли си Хари.
— Матиас Люн-Хелгесен — поясни мъжът и погледна Хари с очакване.
— По думите ви съдя, че името ви трябва да ми говори нещо.
— Миналото лято се запознахме на градинско парти у Ракел.
Хари се вцепени при споменаването на името ѝ от чужди устни.
— Нима?
— Онзи човек бях аз — побърза да му напомни лекарят.
— Мм — кимна Хари. — Умирам от болка.
— Разбираемо е — лицето на Люн-Хелгесен се сгърчи в сериозна, изпълнена със съчувствие физиономия.
— Боли ме кракът — поясни Хари и си запретна крачола.
— А, това ли било — смути се лекарят. — Какво е станало?
— Ухапа ме куче. Ще ми помогнете ли?
— Ами няма какво толкова да се направи. Кървенето ще спре. Ще почистя раните и ще ви сложа компрес. — Наведе се. — Захапало ви е три пъти, доколкото виждам. Има следи от зъби. Ще ви сложа ваксина против тетанус.
— Захапа чак до костта.
— Сигурно така ви се струва заради болката.
— Не разбирате, наистина ме захапа много… — Хари млъкна и си пое въздух през носа.
Чак сега разбра, че Матиас Люн-Хелгесен го мисли за пиян. Съвсем нормално впрочем. Полицай със скъсано палто, който не се ползва с добро име, идва в спешния кабинет заради ухапване от куче, а от устата му се разнася миризма на алкохол. Дали лекарят щеше да представи нещата така и пред Ракел? Дали щеше да ѝ каже, че бившият ѝ пак се е пропил?
— … жестоко — довърши Хари.
Четвърта глава
— Trka3!