— Снощи изпратих Франьо и Мирко да слязат до насипите, откъдето се задават танковете. Заръчах им да причакат машините и незабелязано да прикрепят мини към тях. Знаеш ли какво стана?
Той кимна. Видя труповете на Франьо и Мирко през бинокъла.
— Ако бяха по-ниски, щяха да успеят да се скрият в ямите.
Момчето избърса потеклия си нос с ръка.
— Ще ме научиш ли как се прикрепят мини?
Преди разсъмване на следващата сутрин той се добра до лагера си, зъзнещ от студ и целият в кал. Зад него, при насипите, от отворените капаци на два взривени сръбски танка се виеха кълба дим. Бобо го издърпа в окопа и нададе победоносен вик:
— Роди ни се малък спасител!
Още същия ден, когато Бобо издиктува радиосъобщението, предназначено за щабквартирата, момчето се сдоби с кодово име, което щеше да го съпровожда, докато сърбите продължават да окупират родния му град и да го сриват със земята. Убиха Бобо, отнеха живота на стотици лекари и пациенти в болнични заведения, а дръзналите да окажат съпротива тикнаха в затвора и ги подложиха на нечовешки изтезания. Прозвището на момчето се превърна в горчив парадокс. Даде му го един от онези, които той не успя да спаси. Malj spasitel.
От гъстата мъгла се зададе червен автобус.
В съвещателната зала в червената зона на шестия етаж се носеше тихо жужене от гласове и смях. Хари влезе. Явно добре бе преценил кога да се появи. Пропусна задължителните за всяко прощално парти куртоазни разговори, почерпка със сладкиши и размяна на колегиални шеги и закачки. Обикновено мъжете следват този сценарий, когато се разделят с човек, когото ценят и уважават. Дойде тъкмо навреме за връчването на подаръците и за многословните, високопарни речи. Такива речи тук произнасяха само пред публика, но не и насаме.
Той обходи помещението с поглед и за свое щастие бързо откри единствените три добронамерени лица: оттеглилия се от поста Бярне Мьолер, полицай Халвуршен и Беате Льон, младия ръководител на Отдела по експертно-криминална дейност. Никой не обърна внимание на Хари. Той, от своя страна, също не гледаше присъстващите. Беше напълно наясно, че си е навлякъл неприязънта на колегите си от Отдела за борба с насилието. Веднъж Мьолер му каза, че хората ненавиждат само една комбинация повече от намусен алкохолик, а именно намусен алкохолик с внушителен ръст. Хари, висок сто деветдесет и три сантиметра, имаше слабост към чашката и сърдитата физиономия не слизаше от лицето му. Способностите му на блестящ следовател никак не смекчаваха вината му в очите на гилдията. За никого не бе тайна, че ако не се ползваше с протекцията на Бярне Мьолер, Хари отдавна да е изхвърчал от полицията. А сега, след напускането на шефа, началството щеше да следи всяка крачка на инспектор Хуле и да го дебне кога ще сбърка. Парадоксално, но факт: разобличаването на Принца, което му лепна етикета на заклет аутсайдер, го пазеше от уволнение. Том Валер, старши инспектор в Отдела за борба с насилието, се оказа един от главните организатори на мащабния нелегален внос на оръжия в Осло през последните години. Валер приключи земния си път в локва кръв в мазето на общежитие в квартал Кампен, а на кратка церемония три седмици по-късно началникът на криминалната полиция през зъби похвали Хари за неговия принос при разобличаването на корумпирани служители в системата.
— Благодаря — кимна тогава Хари.
Плъзна поглед над събралите се колеги колкото да провери дали някой ще вдигне очи към него. Първоначално реши да се ограничи само с едно „благодаря“, но отвърнатите от него лица и недоволните усмивки разпалиха силното му негодувание и той продължи:
— Сега няма да е толкова лесно да ме изритате, защото ако някой дръзне да го направи, медиите ще се усъмнят, че този някой се бои да не погна и него.
Всички погледи се насочиха тутакси към него. В тях се четеше крайно изумление. Хари не спря дотук:
— Няма какво да се преструвате на учудени, колеги. Том Валер работеше като старши инспектор в отдела и този пост му осигуряваше възможност да осъществява контрабанда. Както знаете, беше известен с кодовото име Принца, а… — Хари направи кратка пауза, местейки очи от човек на човек; накрая се спря върху началника на криминалната полиция. — Където има принц, има и крал.
— Ей, старче! Над какво умуваш? — попита го Халвуршен и го изтръгна от спомените му.
Хари вдигна глава.
— Мисля си за кралете — промърмори той и пое чашата с кафе, която Халвуршен му подаде.