Дишай, каза си той наум. Имаш достатъчно време. Нищо не знаят. Още не. Вероятно никога няма да разберат. Юн застана зад възрастна жена и се наведе да премести тежкия ѝ куфар, когато опашката се премести с двайсет сантиметра напред. Жената му се усмихна и благодари. Кожата ѝ приличаше на тънък смъртноблед саван над главата на мъртвец.
Той също ѝ се усмихна, после пак се обърна напред. Въпреки шума в залата Юн чуваше непрекъснато писъка ѝ. Непоносимият ѝ продължителен писък, който се опитваше да надвика бръмчащия електромотор.
Когато го приеха в болницата, разбра, че полицията е обискирала апартамента му. Разтревожи се да не намерят договора с „Гилстрюп Инвест“ в касата. В документа, подписан от Алберт и Мадс Гилстрюп, фигурираше черно на бяло, че Юн ще получи пет милиона крони, ако Управителният съвет на Армията одобри предложението му за продажба на имоти. Затова след като полицаите го откараха в жилището на Роберт, Юн излезе и отиде в апартамента си на улица „Гьотеборг“, за да вземе договора. Там обаче намери Рагнхил. Тя не го чу, защото прахосмукачката работеше. Държеше договора в ръка. Беше узнала тайната му. Греховете му. Както навремето майка му видя петната от сперма по чаршафите. Точно както майка му и Рагнхил щеше да го унижи, да го съсипе, да го издаде на всички. На баща му. Трябваше да ѝ отнеме способността да вижда. Извадих окото ѝ, помисли си той. Но тя продължава да крещи.
— Просяците никога не отказват подхвърлено петаче — отбеляза Хари. — Та нали просят именно за да получат милостиня. Това прозрение ме споходи в Загреб. Всъщност буквално ме застигна под формата на норвежка монета от двайсет крони, с която, един барман ме уцели. Докато гледах как монетата се върти върху пода, се сетих, че предния ден екипът на местопрестъплението откри хърватска монета в снега пред магазина на ъгъла на улица „Гьотеборг“. Разследващите веднага стигнаха до заключението, че е изпаднала от джобовете на Станкич, който е минал оттам, докато няколко метра по-нататък кръвта на Халвуршен е изтичала. По принцип не вярвам на знамения, но случката с монетата в Загреб ме накара да повярвам, че някаква висша сила иска да ми покаже нещо. При първата ни среща Юн Карлсен подхвърли монета на един просяк, а той го замери с нея. Помня колко се учудих как е възможно окаян скитник без пукната пара в джоба да не приеме милостиня. Вчера намерих въпросния просяк в Дайхманската библиотека и му показах монетата, открита от екипа ни. Той потвърди, че запокитил монетата по Юн, защото не била норвежка, и най-вероятно била същата.
— Е, и? Явно Юн е бил в Хърватия. Доколкото знам, това не е престъпление.
— Да, има право да пътува където си иска. Но по време на разговора ни ми каза, че през целия си живот не е посещавал други страни освен Дания и Швеция. От паспортната служба ме осведомиха, че не са издавали международен паспорт на лицето Юн Карлсен. Роберт Карлсен обаче има десетгодишен паспорт.
— Може Роберт да е донесъл монетата на брат си?
— Права си. Сама по себе си монетата не доказва нищо, но подтиква мудни мозъци като моя да се поразмърдат. Ами ако Роберт изобщо не е ходил в Загреб? Ако Юн е използвал неговия паспорт, за да отиде там? Юн има ключове за апартаментите на Армията. Следователно и за жилището на Роберт. Какво пречи на Юн да открадне паспорта на брат си, да замине за Загреб с фалшива самоличност, да се представи като Роберт Карлсен и да поръча собственото си убийство с намерението жертвата да бъде именно Роберт?
Мартине гризеше замислено нокътя си.
— Но ако Юн е искал Роберт да умре, защо му е да посочва собственото си име като мишена на килъра?
— За да си осигури непоклатимо алиби. Дори полицията да залови Станкич и той да признае с каква задача в дошъл в Норвегия, никой не би заподозрян Юн. Та нали целта е била да убият него. Смяната на дежурството на площад „Егер“ ще се възприеме от хората като чиста случайност. Станкич просто е следвал инструкциите на шефовете си. А като разберат, че са отнели живота на поръчителя, няма да продължат да преследват истинската мишена, защото със смъртта на поръчителя изчезва и вторият транш от възнаграждението за свършената работа. Всъщност този план граничи с гениалното. Нищо не е пречело на Юн да предложи на наемния убиец баснословна сума, която ще получи, след като изпълни поръчката, именно защото тогава длъжникът няма да съществува. Ще издъхне единственият човек, способен да разобличи Юн, като докаже, че в деня на поръчката не е бил в Загреб — Роберт Карлсен. Планът на Юн Карлсен представлява логически затворен кръг, предварително програмиран да ликвидира всички улики; илюзия като самоизяждаща се змия, в която всичко се изпарява, без да оставя неразрешени въпроси.