— Точно пред теб е новият крал — посочи Халвуршен.
До масата с подаръците мъж в син костюм разговаряше с началника на криминалната полиция и с Бярне Мьолер.
— Това ли е Гюнар Хаген? — попита Хари с пълна уста. — Новият шеф на полицейския отдел?
— Вече не се нарича „шеф на полицейски отдел“.
— Нима?
— Новото наименование е главен полицейски инспектор. Минаха повече от четири месеца, откакто промениха полицейските звания.
— Наистина ли? Сигурно тогава съм бил в болнични. Ти още ли се водиш редови полицай?
Халвуршен се усмихна.
Новият главен полицейски инспектор изглеждаше младолик за възрастта си. В циркулярното писмо пишеше, че е на петдесет и три години. Хари го прецени като мъж със среден ръст. Слаб, почти изпит. Мрежата от ясно открояващи се мускули на лицето, около челюстите и по врата му говореше за аскетичен начин на живот. Новият началник имаше правилна, волева уста и издадена напред брадичка. Обратната му захапка издаваше скрита амбиция. Черната му коса, макар с лека лисевина на темето, оформена като тонзура, изглеждаше доста гъста и човек би си помислил, че още не оплешивява, а просто се е спрял на по-ексцентрична прическа. Дебелите му зловещи вежди представляваха поредното доказателство, че окосмяването по тялото му вирее върху благодатна почва.
— Идва право от Въоръжените сили — промърмори Хари. — Сигурно ще въведе сутрешна физзарядка в отдела.
— Носило му се е името на съвестен полицай, преди да смени попрището.
— По информацията от циркулярното писмо ли съдиш?
— Радвам се, че си толкова положително настроен, Хари.
— Аз ли? Винаги съм склонен да дам шанс на новите хора.
— Само един шанс — натърти Беате.
Тя се бе приближила към тях. Отметна настрани късата си руса коса.
— Защо накуцваш, Хари?
— Снощи се сборичках с озверяло куче-пазач в контейнерното депо на пристанището.
— А ти какво търсеше там?
Хари погледна Беате, преди да отговори. Ръководната позиция в Отдела по експертно-криминална дейност ѝ се отрази благотворно. И отделът само спечели от назначението ѝ. Беате поначало беше отличен специалист, но Хари не бе забелязвал у нея лидерски качества. Точно обратното, нейната пословична скромност граничеше с желание да не бъде изобщо забелязвана от околните.
— Исках само да разгледам контейнера, където са намерили Пер Холмен. Я ми кажи, как е влязъл в депото?
— Прерязал е катинара с клещи. Намерихме ги до тялото му. А ти как влезе?
— Намерихте ли друго освен клещи?
— Хари, няма никакви следи от…
— Знам, знам. Намерихте ли други вещи?
— Ами обичайните: дрога, еднократна доза хероин, пластмасов плик с тютюн. Нали знаеш, събира тютюна от угарките по улицата. В джобовете му, разбира се, нямаше и пукната пара.
— А „Берета“-та?
— Серийният ѝ номер е заличен по познатия начин. Почеркът на лигата на Принца.
Хари отдавна бе забелязал, че Беате избягва да си мърси устата с името на Том Валер.
— Мм. Пристигнаха ли резултатите от кръвните проби?
— Да. В момента на самоубийството е бил изненадващо чист. Не се е друсал през последните дни. С други думи е бил напълно адекватен и способен да го извърши. Защо питаш?
— На мен се падна приятната задача да поднеса на родителите печалната вест.
— Уф, че гадно! — възкликнаха в хор Льон и Халвуршен.
Все по-често им се случваше да казват едно и също, и то едновременно, макар да имаха връзка едва от година и половина.
Началникът на криминалната полиция се прокашля и присъстващите се обърнаха към него. Шепотът утихна.
— Бярне поиска думата — началникът се олюля на пети и направи пауза, за да засили ефекта от думите си. — Давам му я с удоволствие.
Множеството се разшумя. Хари видя леката усмивка на Бярне, обърнат към шефа си.
— Благодаря ти, Турлайф. Благодаря на теб и на началника на Главното управление за подаръка. Колеги, признателен съм за прекрасната картина.
Посочи масата с подаръците.
— Колеги? — прошепна с недоумение Хари.
— Да. Скаре и още неколцина събраха пари.
— За първи път чувам за подобно нещо.
— Сигурно са забравили да поискат от теб.
— А сега дойде моят ред да раздам малко подаръци — обяви Мьолер. — От наследството, което ще ви оставя. Първата ми скъпа вещ е тази лупа.
Вдигна я пред лицето си. Всички се разсмяха, защото лицето на бившия им шеф придоби гротескни черти зад увеличителното стъкло.
— Лупата ще отиде при момичето, което достойно защитава името на баща си. Тя е прекрасен следовател и полицай. Никога не се кичи с лаврите на успехите си, а предпочита заслугите ѝ да бъдат приписвани на Отдела за борба с насилието. Както знаете, изследваха я специалисти по човешкия мозък, защото малцина са хората с нейния fusiform gyrus. Това момиче има дарбата да запомня всяко лице, което е виждала някога.