После спря сякаш по команда от палката на диригент. Юн чу бълбукането на течаща вода. Мъжът си миеше ръцете. Старателно. После спря чешмата. Отново стъпки. Вратата на тоалетната леко проскърца. И се затвори с леко щракване.
Юн се отпусна върху капака със сака в скута си.
Някой почука на вратата на кабинката му. Три пъти, съвсем леко, но явно с метален предмет.
Кръвта сякаш се отдръпна напълно от мозъка му. Не смееше да помръдне, затвори очи и притаи дъх. Сърцето му обаче биеше. В някаква енциклопедия прочете, че някои хищници долавят как бият изплашените сърца на жертвите им и ги намират именно благодарение на слуха си. В помещението настъпи пълна тишина. Чуваха се само ударите на сърцето му. Стисна силно очи. Трябва само да се концентрирам, помисли си той, и ще видя студеното ясно звездно небе през тавана, ще прозра тайния, но надежден план и логика на планетите, ще разбера смисъла на всичко това.
Последва неизбежният трясък.
Юн усети как въздушната струя удари лицето му и помисли, че е от изстрел. Предпазливо отвори очи. От мястото, където допреди малко имаше брава, се посипаха стружки, а вратата увисна накриво.
Мъжът пред Юн разтвори палтото си. Отдолу носеше черен смокинг и ослепително бяла като стените на тоалетната риза. На врата си имаше червено копринено шалче.
Облечен като за тържество, помисли си Юн.
Станкич вдиша жадно миризмата на урина и на свобода, докато гледаше свитата фигура на изплашения до смърт младеж, който разтреперан неудържимо, очакваше смъртта. При други обстоятелства Станкич би се запитал в какво ли се е провинило това момче със замъглен син поглед. Сега обаче знаеше каква е вината на осъдения да умре. И за първи път от разстрела на бащата на Джорджи по време на коледната вечеря в Дал убийството щеше да му донесе лично удовлетворение. Вече не се боеше от нищо.
Без да сваля револвера, погледна бързо часовника. До излитането на самолета оставаха трийсет и пет минути. Пред тоалетната забеляза охранителна камера. Явно и подземният паркинг подлежеше на видеонаблюдение. Налагаше се да действа веднага, тук. Да накара Юн да влезе в съседната кабинка, да го застреля, да я заключи отвътре, да се покатери по стената и да излезе отгоре. Щяха да намерят трупа чак когато дойде време да почистват тоалетната основно.
— Get out!71 — изкомандва той.
Юн Карлсен имаше вид на изпаднал в транс. Не помръдна. Станкич запъна ударника и се прицели. Най-сетне Юн бавно излезе от кабинката. Спря и зяпна.
— Полиция. Пусни оръжието.
С две ръце Хари държеше револвера, насочен срещу гърба на мъжа с червеното шалче. Вратата се хлопна с металично щракване.
Станкич изобщо не помръдна оръжието от главата на Юн Карлсен. Отговори с познатото на Хари английско произношение:
— Здравей, Хари. Имаш ли добра видимост за стрелба?
— Перфектна. Куршумът ще мине през задната част на главата ти. Казах ти да пуснеш оръжието.
— И откъде да съм сигурен, че наистина държиш оръжие, Хари? Все пак твоят револвер е в мен.
— В момента съм с револвера на мой колега. — Хари гледаше как пръстът му стисва здраво спусъка. — Як Халвуршен. Онзи, когото прободе смъртоносно на улица „Гьотеборг“.
Хари забеляза как мъжът пред него се вцепени.
— Як Халвуршен — повтори Станкич. — И кое те кара да подозираш точно мен?
— Следите от твоето ДНК в повръщаното до трупа. От твоя кръв по дрехите му. И показанията на свидетеля пред теб.
Станкич кимна.
— Ясно. Смяташ, че аз съм убил колегата ти. Тогава защо още не си ме застрелял?
— Защото между нас двамата има голяма разлика. Аз не съм убиец, а полицай. Затова, ако ме послушаш и оставиш оръжието, ще ти отнема само половината живот. Около двайсет години. Изборът е в твои ръце, Станкич.
Хари вече усещаше болка в мускулите на ръцете си.
— Tell him!72
Хари разбра, че Станкич говори на Юн Карлсен.
— Tell him!
Адамовата ябълка на Юн подскочи като поплавък на въдица. Той поклати глава.
— Юн? — въпросително се обърна към него Хари.
— Не мога да…
— Той ще те застреля Юн. Говори.
— Нямам представа какво искате да…
— Слушай, Юн — подхвана Хари, без да изпуска Станкич от поглед. — Нищо, казано от теб, с опрян в главата ти пистолет, не може да се използва срещу теб в съда. Разбираш ли? Няма какво да губиш.