Между гладките стени в помещението се разнесе необичайно отчетливо и силно ехо от задвижването на метални части и опъването на пружини, когато мъжът в смокинга запъна ударника на револвера.
— Недей! — Юн вдигна отбранително ръце пред лицето си. — Ще кажа всичко.
Юн погледна Хари над рамото на Станкич. Полицаят знае, удиви се Юн. Вероятно от доста време. Навярно Хари има право: няма какво да губи. Думите му щяха да изгубят тежестта си в съда заради насоченото срещу него оръжие. За своя изненада той дори искаше да признае какво е извършил. Всъщност в момента това бе най-силното му желание.
— Излязохме от колата да чакаме Теа. Полицаят пусна съобщение, оставено на гласовата му поща. Бях до него и чух гласа на Мадс. Полицаят каза, че било самопризнание, и понечи да се свърже с теб, Хари. Малко оставаше да ме разобличи. Носех сгъваемия нож на Роберт в джоба си и реагирах инстинктивно.
Юн отново си спомни как се случи всичко. Хваща китките на полицая зад гърба му, но той успява да отскубне едната си ръка и да предпази с нея гръкляна си от острието на ножа. Юн нанася ожесточено удари с ножа по ръката на полицая, ала така и не успява да засегне сънната артерия. Разгневен, започва да размята ранения наляво-надясно като парцалена кукла, като продължава да го удря, където свари. Накрая ножът потъва в гърдите на полицая и през тялото му преминава конвулсия. Ръцете му се отпускат безсилно. Юн вдига телефона му от земята и го прибира в джоба си. Остава само да нанесе смъртоносния удар.
— Но Станкич ти е попречил? — предположи Хари.
Юн вдига ножа, за да пререже гърлото на припадналия полицай, но чува вик на чужд език, вдига очи и вижда как към него тича мъж в синьо яке.
— Носеше пистолет и избягах — обясни Юн и усети как признанието го пречисти и сне от плещите му непосилното бреме на пазена дълго тайна.
Видя как Хари кимна с разбиране. Разтълкува жеста му като знак за прошка. Трогна се до сълзи и продължи със задавен глас:
— Той стреля след мен, докато влизах в сградата. За малко да ме улучи. Щеше да ме убие, Хари. Той е смахнат убиец. Трябва да го застреляш, Хари. Заедно с теб трябва да го пипнем и…
Хари бавно сне вдигнатата си ръка с револвера и го затъкна на кръста.
— Какво… какво правиш, Хари?
Високият полицай си закопча палтото.
— Отивам да празнувам, Юн. Чао.
— Хари? Чакай…
Съзнанието какво го очаква изсмука за секунди цялата влага от гърлото и устата му и Юн положи огромно усилие, за да продължи:
— Ще си поделим парите, Хари. Слушайте, тримата ще си ги поделим по равно. Няма нужда никой да разбира какво се е случило.
Хари обаче вече му бе обърнал гръб и каза на Станкич на английски:
— В сака ще намериш много пари. Раздай ги на бежанците в хотел „Интернационал“, за да си построят нови къщи във Вуковар. А майка ти вероятно ще иска да дари скромна сума и на апостола в катедралата „Свети Стефан“.
— Хари! — Крясъкът на Юн приличаше на дрезгав предсмъртен хрип. — Всички хора заслужават да им дадеш още един шанс, Хари!
Полицаят спря с ръка върху дръжката на вратата.
— Вгледай се в глъбините на сърцето си, Хари. Все трябва да е останала воля за опрощение!
— Проблемът е… — Хари си потърка брадичката, — … че не работя в бранша на прощаващите.
— Какво? — слиса се Юн.
— Аз се занимавам със спасението, Юн. С избавлението. Това ми е работата. Както на мнозина други.
Юн чу как зад Хари вратата се хлопна с познатото метално щракване, видя как официално облеченият мъж вдига револвера и насочва към него черната очна кухина на дулото; и тогава усети страха като физическа болка. Вече не знаеше чии писъци чува: на Рагнхил, своите или на друг. Ала преди куршумът да прониже челото му, Юн Карлсен стигна до прозрение, избистрило се след дългогодишни съмнения, срам и отчаяни молитви: никой не чува нито писъците, нито молитвите.
Пета част
Епилог
Трийсет и пета глава
Хари слезе от метрото на площад „Егер“. В деня преди Бъдни вечер хората, неуспели още да купят подаръци, бързаха да намерят с какво да зарадват близките си. И все пак над града се бе спуснало коледно спокойствие. Виждаше се по лицата на минувачите, усмихнати със задоволство, защото са приключили с подготовката за празника, или просто усмихнати примирено. Мъж в шушляков гащеризон мина бавно край Хари с олюляващи се стъпки. Приличаше на космонавт. Ухили се глуповато и избълва пара, събрана в закръглените му розовочервени бузи.