— Разследването по случая не е приключило, Беате.
— Хари, за сляпа ли ме мислиш? Прехвърлиха го на двама некадърници от КРИПОС, които само местят купчините с бумаги от бюро на бюро и се чешат по кухите глави.
Хари сви рамене.
— Но ти разплете случая, нали, Хари? Знаеш какво се е случило, само дето не искаш да кажеш на никого.
Хари отпи от кафето.
— Защо? Защо толкова ревностно пазиш в тайна какво си научил?
— Мислех да ти разкрия всичко след известно време. Поръчителят на убийството не е бил Роберт, а Юн Карлсен.
— Юн? — Беате изглеждаше зашеметена.
Хари ѝ разказа за монетата и просяка Еспен Каспершен.
— Исках обаче да съм сто процента сигурен. Затова сключих сделка с единствения човек, който може да идентифицира Юн като човека, поръчал убийството в Загреб: майката на Станкич. Дадох ѝ номера на мобилния телефон на Юн. Тя му се обади вечерта, когато е изнасилил София. Според възрастната жена Юн първо заговорил на норвежки, но като не получил отговор, превключил на английски и попитал Is that you?73: явно е помислил, че с него се е свързал Малкия спасител. Майката на Станкич ми се обади и потвърди, че гласът на Юн е същият като на поръчителя, с когото се е срещнала в Загреб.
— Беше ли сто процента сигурна в думите си?
— Да — кимна Хари. — Изрази се така: quite sure. Според нея Юн говорел с неподражаем специфичен акцент.
— А ти какво ѝ обеща в замяна?
— Да се погрижа нашите хора да не ликвидират сина ѝ.
Беате отпи голяма глътка от водата, сякаш за да преглътне по-лесно признанието на Хари.
— И ѝ обеща да го направиш?
— Заклех се. Тук му е мястото да поясня, че не Станкич е убил Халвуршен, а Юн Карлсен.
Изгледа го смаяна. Очите ѝ плувнаха в сълзи и тя прошепна с горчивина:
— Вярно ли е, Хари? Или го казваш само за да се почувствам по-добре? Защото се опасяваш, че няма да мога да живея с мисълта за измъкналия се безнаказано убиец на Халвуршен?
— Разполагам с доказателство. Помоли дискретно колегите от Съдебномедицинския институт да изследват кръвта по ножа, намерен под леглото в дома на Роберт, където Юн е изнасилил София, и ще намериш покой.
Беате погледна чашата в ръката си.
— Прочетох доклада. Пишеш, че си влязъл в тоалетната, но не си видял никого, и си излязъл. Знаеше ли какво си мисля аз? Там си заварил Станкич, но не си му попречил да застреля Юн Карлсен.
Хари мълчеше.
— Според мен си скрил от всички, че знаеш кой е виновникът — Юн Карлсен, защото не си искал да осуетиш изпълнението на поръчката, а именно: убийството му. — Гласът на Беате трепереше от гняв. — Но ако очакваш да ти благодаря, грешиш.
Тя удари чашата в масата и неколцина от присъстващите се обърнаха към нея и Хари. Той продължаваше да мълчи.
— Ние сме служители на реда, Хари. Следим дали всички спазват закона, но не съдим. И изобщо не се вживявай в проклетата роля на мой личен спасител, ясно ли ти е?
Беате си пое пресекливо дъх и избърса с опакото на дланта си потеклите сълзи.
— Свърши ли? — попита Хари.
— Да — Беате го погледна предизвикателно.
— Не ми е ясно поради какви причини постъпих така. Мозъкът е особена машина. Навярно си права. Вероятно наистина имам пръст в случилото се. Но държа да отбележа, че не съм се ръководил от мисълта за твоето избавление, Беате. — Хари гаврътна остатъка от кафето наведнъж и стана. — Тласкаше ме единствено мисълта за моето избавление.
В дните след Коледа дъждът изми улиците, снегът изчезна напълно и когато новата година донесе минусови температури и заваля лек пухкав сняг, зимата сякаш отбеляза ново, по-добро начало. Олег вече имаше ски за слалом и Хари го заведе на Вюлерльойпа да покарат. Започнаха с упражнения за ляв и десен завой под ъгъл, наречен „снежно рало“, а след третия ден на път към къщи момчето попита Хари кога ще се спуснат по трасето.
До къщата на Ракел Хари видя колата на Люн-Хелгесен пред гаража. Остави Олег на площадката и се прибра. Легна на дивана и се вторачи в тавана, докато слушаше дискове. Все едни и същи. През втората седмица на януари Беате му съобщи, че е бременна и очаква детето на Халвуршен през лятото. Хари потъна в размисъл. Какво ли още предстоеше да се случи?
През януари Хари разполагаше с предостатъчно време да размишлява, защото онази част от човечеството, която живее в Осло, явно бе решила за известен период да прекрати отнемането на човешки живот. Хари се чудеше дали да покани Скаре да се премести в кабинета му, в „Лабораторията за разкриване на убийства“. Същевременно се питаше какво да прави оттук нататък с живота си и дали човек изобщо някога разбира постъпвал ли е правилно, докато е бил жив.