Чак в края на февруари Хари си купи билет за Берген. В града между седемте планини още беше есен. Нямаше сняг. На връх Фльойен го споходи усещането, че го обгръща същият облак като при последното му идване тук. Намери Мьолер на маса в ресторанта.
— Казаха ми, че напоследък не излизаш оттук — вместо поздрав подхвърли Хари.
— Чаках те дълго. Забави се — Бярне Мьолер допи питието си и стана.
Двамата застанаха отново до парапета навън. Мьолер изглеждаше още по-блед и слаб от миналия път. Очите му не бяха зачервени, но ръцете му трепереха. Хари предположи, че треморът се дължи на хапчета, а не на алкохол.
— Отначало не разбрах правилно намека ти — призна Хари. — Когато ме посъветва да проследя парите.
— Но се оказах прав, нали?
— Да, да. Оказа се прав. А аз помислих, че говориш за случая, който разследвах, а не за себе си.
— Говорех принципно, Хари. — Вятърът развяваше дългите кичури на Мьолер. — Не ми каза обаче дали Гюнар Хаген е останал доволен от края на възложеното ти разследване. Или, по-точно, от липсата на резултат.
Хари сви рамене.
— Давид Екхоф и Армията на спасението се отърваха от неприятен скандал, който би навредил на репутацията и дейността им. Алберт Гилстрюп изгуби единствения си син, снаха си и разтрогна спасителния за състоянието му договор. София Михолеч и семейството ѝ се върнаха във Вуковар. Местен благодетел обещал да им помогне да си построят нов дом. Мартине Екхоф излиза с младеж на име Рикард Нилсен. С две думи: животът си върви.
— А с теб какво става? Виждате ли се с Ракел?
— От време на време.
— А лекарят?
— Избягвам да я разпитвам. Всеки си има грижи.
— Тя иска ли отново да се съберете?
— Ракел би се събрала с мен, ако водех неговия начин на живот. — Хари вдигна яката си и погледа с присвити очи надолу, където вероятно се намираше градът, но не се виждаше. — Понякога и на мен ми се иска да живеех като него.
Смълчаха се.
— Занесох часовника на Том Валер при един млад часовникар, който си разбира от работата. Помниш ли, веднъж ти бях разказал, че сънувах как „Ролекс“-ът на Валер тиктака върху отрязаната му ръка?
Мьолер кимна.
— Вече имам обяснение защо съм сънувал този кошмар. Най-скъпите часовници на света имат турбийонен механизъм с честота двайсет и осем хиляди в секундата. Ако наблюдаваш секундарната стрелка, имаш чувството, че се движи плавно и без да спира. А заради механичното задвижване звукът на часовника се чува по-силно отколкото при други часовници.
— „Ролекс“ правят хубави часовници.
— Марката е била сложена за заблуда. Всъщност часовникът е „Ланге 1 Турбийон“. От тази серия са произведени само сто и петдесет бройки. Онзи, който ти ми подари на сбогуване, е от същата серия. При последната продажба на търг за такъв часовник е била предложена цена от три милиона крони.
Мьолер кимна, а по устните му заигра лека усмивка.
— Така ли си плащахте? — попита Хари. — С часовници за три милиона?
Мьолер закопча палтото си и вдигна яката.
— Цената им е стабилна на пазара, а и не са толкова разобличаващи като скъпите автомобили. Не са лъскави като картините, пренасят се по-лесно от пари в брой и няма нужда да се перат.
— Освен това можеш да ги подариш.
— Така е.
— Как се случи?
— Дълга история, Хари. Като повечето трагедии и тази започна с добри намерения. Бяхме малка група хора с желание да дадем своя принос за изграждането на правово общество. Искахме да поправим грешките на съдебната система.
Мьолер си сложи черни ръкавици.
— Някои смятат, че причината толкова много престъпници да се измъкват, е съдебната система. Описват я като едро сито. Сравнението е неточно. Системата е по-скоро ситна мрежа, която улавя дребните риби, но се къса под натиска на едрите. Искахме да се превърнем в здравата мрежа под ситото, която спира акулите. Сред нас имаше не само полицаи, но и съдии, прокурори, политици, бюрократи. Всички си давахме ясна сметка, че структурата на обществото ни, законодателството ни, съдебната ни система не са подготвени да противодействат на нахлуването на организираната престъпност след отварянето на границите. Полицията не разполагаше с нужните правомощия, за да действа на крачка пред закононарушителите. Налагаше се да действаме тайно, докато политиците приемат нови закони.