— До гуша ми дойде от тази работа, от апартамента, от мършавата лицемерна жена със звание сержант-майор, която оглавява цялото това шоу. Ако не беше толкова противна, щях да изчукам за наказание дъртата вещица — ухили се Роберт.
— Замръзвам — прекъсна го Юн. — Може ли да влезем вътре?
Роберт го въведе в тесния кабинет и седна на стола, едва сместен между затрупано с предмети бюро, тесен прозорец с изглед към задния двор и знаме в червено и жълто с емблемата и девиза на Армията на спасението: „Огън и Кръв“. Юн вдигна купчина книжа, някои пожълтели от времето, от дървен стол и направи знак на брат си да седне. Юн се досещаше, че Роберт е отмъкнал стола от репетиционната на оркестъра от квартал Маюрстюа, която се намираше в съседното помещение.
— Според нея се скатаваш — отбеляза Юн.
— Според кого?
— Според сержант-майор Рюе — усмихна се кисело Юн. — Според вещицата, както я наричаш.
— Ама тя ти се обади, за да ти го каже ли? — Роберт човъркаше плота на бюрото със сгъваемия си нож. Изведнъж възкликна: — А, да, забравих; нали си новият мениджър. Босът на цялата армия.
— Още не са ме избрали. Рикард също има големи шансове.
— Все едно.
Роберт издълба два полукръга, които образуваха сърце.
— Е, вече ми каза защо си дошъл. Преди да си тръгнеш, те моля да ми платиш за дежурството във вдругиден, става ли?
Юн извади петстотин крони и ги сложи пред брат си. Роберт отърка ножа в черната си набола брада.
— Искам да ти напомня и още нещо.
— Какво? — Юн преглътна с мъка, защото знаеше какво следва.
Над рамото на Рикард видя, че отново е завалял сняг, но издигащата се топлина от околните сгради задържаше леките бели снежинки във въздуха под прозореца. Все едно се бяха притаили да подслушват.
Роберт заби острието на ножа в центъра на сърцето.
— Разбера ли, че дори веднъж си се доближил до момичето, което… — Обгърна с длан дръжката на ножа и се наведе напред. Тежестта на тялото му натисна ножа и той потъна още по-дълбоко в дървото. — Ще те убия, Юн. Кълна се.
— Преча ли? — обади се глас на вратата.
— Ни най-малко, майор Рюе — отвърна Роберт с най-сладкия глас, на който бе способен. — Брат ми тъкмо си тръгваше.
Началникът на криминалната полиция и встъпилият в длъжност главен полицейски инспектор Гюнар Хаген млъкнаха, когато Бярне Мьолер влезе в кабинета си. Впрочем кабинетът вече не беше негов.
— Допада ли ти гледката… — попита Мьолер, като се мъчеше да звучи ведро, и добави: — … Гюнар?
Името на наследника му някак не му прилягаше в устата.
— Е, през декември Осло не е никак приятна гледка — отвърна Хаген. — Но ще се опитаме да се справим и с това.
Мьолер се канеше да попита какво има предвид Хаген с последните си думи, но се отказа, забелязвайки одобрителното кимване на началника на криминалната полиция.
— Тъкмо въвеждам Гюнар в обстановката. Ще се постарая съвсем деликатно да го посветя в особеностите на служителите ни.
— Вие двамата се познавате от преди, нали?
— О, да. Заедно служехме като кадети в Полицейската школа, както я наричаха едно време.
— В циркулярното писмо прочетох, че всяка година участваш в Биркебайнерското състезание5 — обърна се към Гюнар Хаген Мьолер. — Вероятно знаеш, че и началникът на криминалната полиция не пропуска да пробяга трасето.
— О, как да не знам — Хаген се усмихна на началника. — Понякога двамата с Турлайф бягаме рамо до рамо. И всеки се мъчи да изпревари другия.
— Я виж ти — развесели се Мьолер. — Значи, ако началникът на криминалната полиция участваше в Съвета по назначенията, човек би могъл да го обвини, че е уредил свой приятел.
Началникът се засмя сухо и предупреди Мьолер с красноречив поглед да не продължава с шегите по темата.
— Преди малко разказах на Гюнар за мъжа, когото удостои с толкова щедър подарък.
— За Хари Хуле?
— Да — кимна Гюнар Хаген. — Доколкото знам, Хуле е отнел живота на старши инспектор в полицията във връзка с онази неприятна история около контрабандния внос на оръжия. Хуле откъснал ръката на своя колега в някакъв асансьор. Чувал съм за подозрения, че именно Хуле е разпространил поверителна информация по случая в медиите. Много лоша атестация.
— Първо, така наречената от теб „неприятна история с контрабанден внос на оръжия“ представлява професионална престъпна лига с разклонения в полицията. Тази лига наводняваше Осло с евтини огнестрелни оръжия години наред — обясни Бярне Мьолер, като безуспешно се мъчеше да прикрие раздразнението в гласа си. — Въпреки съпротивата на началството Хуле разплете случая без чужда помощ с цената на години усилена работа. Второ, Хуле уби Валер при самозащита и не той му отряза ръката, а асансьорът. И, трето, не разполагаме с никакви сигурни данни кой е осведомил медиите за подробностите по случая.
5
Биркебайнерското състезание — ски състезание между градовете Рена и Лилехамер, отстоящи на 54 км. Участниците носят и чували, тежки по около 3,5 кг. Състезанието е в памет на биркебайнерите — воини, сражавали се в гражданската война в Норвегия в края на XII век и според преданието пренесли двегодишния норвежкия принц Хокон Хоконсьон по същия маршрут. — Б.пр.