— Според мен да. Заел съм се да разнищвам подробностите по случай, дефиниран като явно самоубийство на момче, за което никой нехае.
Тя не отговори.
— Много хубаво кафе — Хари стана.
— Благодаря. Бог да ви благослови.
Хари кимна и за своя изненада усети как ушите му пламват.
На излизане спря пред охраната и се обърна, но Мартине вече не се виждаше в кафенето. Момчето в пуловера на Армията му предложи пакет с безплатна храна, но Хари отказа, загърна се в палтото си и излезе на улицата. Оттам се откриваше изглед към фиорда на Осло, където слънцето се оттегляше с алени отблясъци. Хари тръгна към река Акершелва. До прословутото внушително дърво, известно като Айка6, едно момче се олюляваше в снежната виелица със запретнат ръкав на опърпаното си шушляково яке. От ръката му стърчеше спринцовка. Усмихваше се, докато гледаше през Хари и парата, издигаща се от квартал Грьонлан.
Шеста глава
Перниле Холмен изглеждаше още по-малка в креслото, докато гледаше Хари с големите си, зачервени от плач очи. В скута си държеше стъклена рамка със снимка на сина си Пер.
— Тук е на девет години — поясни тя.
В гърлото на Хари заседна буца. Натъжи се, защото засмяното момче на снимката едва ли е подозирало, че ще свърши в контейнер с куршум в главата. Освен това малкият Пер му напомни на Олег. Синът на Ракел често го наричаше „татко“. Хари се питаше колко ли време ще отнеме на Олег да започне да се обръща така към Матиас Люн-Хелгесен.
— Биргер, съпругът ми, редовно ходеше да търси Пер, когато синът ни не се прибираше в продължение на дни — сподели Перниле Холмен. — Молех Биргер да престане, защото нямах сили да понасям присъствието на сина ни у дома.
— Защо? — Хари успя някак да прогони личните си тревоги.
Биргер Холмен бе отишъл в погребалната агенция. Хари се появи в дома им без предупреждение.
— Някога живели ли сте близо до наркоман? — изхлипа майката.
Хари не отговори.
— Крадеше всичко, до което се докопа. Примирихме се. По-точно Биргер се примири. Той е по-любящият родител от двама ни.
Лицето ѝ се сгърчи в жалко подобие на усмивка.
— Биргер винаги защитаваше Пер. Тази есен обаче чашата преля. Пер ме заплаши.
— Заплашил ви е?
— Да, със смърт — Перниле се вторачи в снимката и избърса стъклото, сякаш е прашасало. — Един ден, преди обяд, Пер позвъни на вратата. Отказах да го пусна, бях сама. Започна да плаче и да ме умолява, но аз не се пречупих. Номерата му ми бяха пределно ясни. Върнах се в кухнята и седнах. Нямам представа как е успял да влезе, но изведнъж се изправи пред мен с пистолет в ръка.
— Със същия пистолет, с който…
— Да.
— Моля, продължете.
— Заплаши ме, че ще ме застреля, ако не отключа шкафа със скъпоценностите ми. Вътре бяха останали само няколко, другите отдавна ги беше продал. Дадох му ги и той изчезна.
— А вие?
— Аз ли? Изпаднах в нервна криза. Биргер ме закара в болницата — подсмръкна тя. — Там лекарите отказаха да ми дадат повече хапчета. Казах, че съм изпила достатъчно.
— За какви хапчета става дума?
— Вие как мислите? За успокоителни, разбира се. Била съм изпила достатъчно! Само родител със син, който не ти дава да мигнеш цяла нощ от страх, че ще се върне вкъщи, може да…
Млъкна и притисна юмрук към устата си, за да задуши риданията. Очите ѝ плувнаха в сълзи.
— Понякога направо не ми се живее — прошепна съвсем тихо тя.
Хари едва долови думите ѝ. Погледна бележника пред себе си. Не си бе водил никакви записки.
— Благодаря ви — кимна той.
— One night, is that correct, Sir?7
Рецепционистката в хотел „Скандия“ до Централната гара в Осло, зададе въпроса, без да вдига очи от резервацията на екрана.
— Yes8 — отговори мъжът пред нея.
Още при влизането му тя забеляза светлото му кафяво палто. Вероятно от камилска вълна. Или имитация.
Дългите, лакирани в червено нокти на рецепционистката бягаха по клавиатурата като подплашени хлебарки. Имитация на камилска вълна в зимна Норвегия? И защо не? Приятелят ѝ бе изпратил снимки на камили от Афганистан. Писа ѝ, че и там става много студено.
— Will you pay by VISA or cash, Sir?9
— Cash.10
Тя бутна към него регистрационната бланка и химикалка и помоли да види документ за самоличност.
— No need. I will pay now.11
7
One night, is that correct, Sir? (англ.) — Една нощувка: правилно ли ви разбрах, господине? — Б.пр.
9
Will you pay by VISA or cash, Sir? (англ.) — Как предпочитате да платите, господине? С карта „VISA“ или в брой? — Б.пр.