— Значи нито сте видели, нито сте чули нещо необичайно в нощта, когато са застреляли Пер Холмен?
— Застреляли? Нали се е…
— Имах предвид, когато се е самоубил. Нищо ли не ви направи впечатление?
— През зимата почти не излизам навън. А мецнерът не вдига шум, както вече споменах.
— Това не е ли сериозен недостатък за куче-пазач? Не сигнализира за опасност.
— Кучето си върши работата отлично — сви рамене охранителят. — А на нас не ни се налага да обхождаме депото.
— Мецнерът не е усетил Пер Холмен.
— Е, депото има голяма площ.
— А защо не го е забелязал по-късно?
— За трупа ли питате? Ами… нали беше замръзнал. Мецнерите не се интересуват от мъртви тела. Насочват се само към жива плячка.
Хари потръпна.
— В полицейския доклад пише, че никога не сте виждали Пер Холмен в депото.
— Вярно е.
— Току-що се отбих при майка му и взех една семейна снимка.
Хари сложи фотографията върху бюрото на охранителя.
— Ще ви помоля да я погледнете и да ми кажете дали този човек ви се струва познат.
Охранителят избута клечката към ъгъла на устата си, за да отговори, но се отказа. Пусна тила си и взе снимката в ръка. Дълго я разглежда.
— Сгрешил съм. Виждал съм го. Дойде през лятото. Все пак онова… което лежеше в контейнера, бе напълно неузнаваемо.
— Разбирам.
След няколко минути Хари открехна вратата и първо надникна предпазливо навън.
— През деня го държим заключен — ухили се охранителят. — Освен това зъбите му са тесни и раните зарастват бързо. Обмислях дали да не купя американски питбул териер. Имат много остри зъби. Направо късат парчета месо. Извадихте късмет, инспекторе.
— Не бих се изразил така — възрази Хари. — Подгответе вашия разбойник, че скоро ще дойде наша сътрудница и ще му даде да си отхапе от нещо съвсем различно от човешко месо.
— Какво по-точно? — полюбопитства Халвуршен, докато внимателно изпреварваше снегорин на пътя.
— Нещо меко — обясни Хари. — Вид глина, да речем. После Беате и екипът ѝ слагат глината в гипс, оставят я да се втвърди и хоп! — имаме модел на кучешка челюст.
— Аха. И това е достатъчно, за да докажем, че Пер Холмен е починал от насилствена смърт?
— Не.
— Ама нали каза…
— Казах, че това ще се окаже поредният факт в подкрепа на теорията ми. Липсващото звено в доказателствената ни верига.
— Разбирам. А останалите звена?
— Обичайните: мотив, оръжие на престъплението и повод. Завий надясно.
— Нещо не ми стана ясно. Съмненията за убийство се базират върху факта, че Пер Холмен е използвал клещи, за да влезе в депото, нали така каза?
— Да, точно този факт ме накара да се усъмня. Запитах се: нима е възможно наркоман, решил в безизходицата си да потърси подслон в контейнер, да прояви съобразителност, характерна за здравомислещ човек, и да се снабди с клещи за отваряне на заключена порта? Това ме подтикна да се поразровя малко. Спри тук.
— Добре, но не разбирам откъде знаеш кой е убиецът.
— Помисли внимателно, Халвуршен. Задачата не е никак трудна. Налице са всички факти.
— Мразя, когато правиш така.
— Искам само да напреднеш в професията.
Халвуршен хвърли поглед към по-възрастния си колега, за да провери дали се шегува. Слязоха от колата.
— Няма ли да заключиш? — учуди се Хари.
— Ключалките замръзнаха през нощта. Сутринта счупих ключа, докато се мъчих да го завъртя. Откога знаеш кой е виновникът?
— От известно време.
Пресякоха улицата.
— Да се досетиш кой е убиецът всъщност е най-лесната част. Винаги е човекът, най-близко до ума на следователя. Съпругът или най-добрият приятел на жертвата. Криминално проявеният съмнителен тип от близкото му обкръжение. Но никога икономът. Трудното се състои в друго: да докажеш онова, което интуицията ти подсказва. — Хари натисна звънеца до името „Холмен“. — А ние ще направим точно това. Ще си набавим онова липсващо малко парченце, способно да превърне наглед откъслечни факти без връзка помежду си в цялостна верига от доказателства.
Отвътре се чу глас по домофона:
— Да?
— Хари Хуле от полицията. Може ли…?
Последва бръмчене от задействането на механизма.
— Важно е да се работи бързо — обясни Хари. — Повечето убийства се разкриват или в рамките на двайсет и четири часа, или никога.
— Благодаря, вече съм го чувал — кимна Халвуршен.
Биргер Холмен ги посрещна на стълбищната площадка.