— Заповядайте, влезте.
До вратата на френския балкон имаше коледна елха. Още не я бяха украсили.
— Съпругата ми си почива — побърза да уточни мъжът.
— Ще се постараем да не говорим високо.
Биргер Холмен се усмихна печално.
— Говорете както ви е удобно. Няма да се събуди лесно.
Халвуршен стрелна Хари с поглед.
— Мм — изсумтя старши инспекторът. — Успокоително ли е взела?
Холмен кимна.
— Утре ще се състои погребението.
— Разбирам, поставени сте под голямо напрежение. Благодаря ви за снимката — Хари остави върху масата фотографията.
На нея Пер Холмен седеше между майка си и баща си. Закрилян или обграден — зависи от гледната точка. Настъпи мълчание. Биргер Холмен се почеса по ръката през ризата. Халвуршен се плъзна по-напред на стола, после пак се облегна назад.
— Наясно ли сте с особеностите на пристрастяването към упойващи вещества, Холмен? — попита Хари, без да го поглежда.
Мъжът смръщи вежди.
— Перниле изпи само една таблетка приспивателно. Това не я превръща автоматично в…
— Изобщо не визирам съпругата ви. Нея вероятно ще я спасите. Но аз искам да поговорим за сина ви.
— Що за въпрос? Знам, че Пер вземаше хероин. Това му съсипа живота. — Понечи да добави нещо, но се отказа. Заби поглед в масата. — Съсипа и нашия живот.
— Не се и съмнявам. Ако обаче бяхте достатъчно осведомен по въпроса за наркотичната зависимост, щяхте да знаете, че тя потиска всичко останало.
Гласът на Биргер Холмен изведнъж се разтрепери от гняв:
— Да не би да мислите, че ми казвате нещо ново, инспекторе? Нима твърдите… съпругата ми направо… той… — сълзите го задавиха — … собствената си майка…
— Знам. Но потребността от дрога го е накарала да забрави и за баща си, и за майка си — Хари си пое дъх, — и за смъртта.
— Изтощен съм, инспекторе. Карайте направо.
— Според иззетите кръвни проби синът ви не е бил под наркотично въздействие преди смъртта си. С други думи, намирал се е в абстиненция. А когато един наркоман е в такова състояние, потребността от спасение може да го тласне дори дотам, да заплаши майка си с пистолет, за да се сдобие с хероин. Пристрастеният намира спасение не в самоубийството, а в иглата, която забожда в ръката, врата, слабините или където му е останала читава вена. Синът ви е намерен с доза хероин в джоба. Явно се е канил да се надруса, Холмен. Тогава няма логика, преди това да се е самоубил. Както казах, гладът за наркотик потиска всичко останало. Дори… желанието за смърт.
Биргер Холмен, заровил лице в шепите си, попита с по-ясен глас:
— Значи според вас синът ми е бил убит? И защо?
— Надявам се вие да ни отговорите на този въпрос.
Мълчание.
— Защо го направихте? Защото е заплашвал жена ви? Защото сте искали най-сетне да остави съпругата ви на мира?
— За какво по-точно говорите? — вдигна глава Холмен.
— Готов съм да се обзаложа, че сте го причакали на площад „Плата“. Купил си е дозата и си е тръгнал. Вие сте го проследили. Завели сте го в депото, защото синът ви често е преспивал там.
— Откъде да знам къде е преспивал? Що за обвинения…
— Знаели сте, разбира се. Показах снимката на охранителя и той веднага разпозна…
— Пер ли?
— Не, разпозна вас. Отбили сте се в депото през лятото, за да търсите сина си в празните контейнери.
Холмен прикова изумен очи в Хари.
— Планирали сте го много старателно. Взели сте клещи за портата. Избрали сте перфектното място за „самоубийство“ на наркоман — празен контейнер. Така сте се застраховали и срещу евентуалната поява на свидетели. Застреляли сте Пер с пистолета, който съпругата ви вече е виждала в ръката на сина ви.
Готов да се намеси всеки момент, Халвуршен не изпускаше Биргер Холмен от очи. Заподозреният обаче не направи опит да бяга. Дишаше тежко през носа. Почеса се по ръката и вторачи празния си поглед в стаята:
— Нямате никакви доказателства за теорията си.
Изрече го с примирен глас, все едно изразяваше съжаление заради печалния факт.
Хари разпери красноречиво ръце. Настъпи тишина. От улицата долетя весел звън.
— Този сърбеж ви мъчи отдавна, нали? — попита Хари.
Холмен веднага престана да си чеше ръката.
— Може ли да видя каква е тази екзема?
— Нищо особено.
— Така или иначе ще разбера причината. Изборът е ваш дали да стане тук, или в участъка.
Звънът отвън се усили. Да не би да минаваше шейна? През центъра? Халвуршен имаше чувството, че нещо ще избухне всеки момент.
— Добре — съгласи се Холмен, разкопча ръкава на ризата си и го запретна.