Върху бялата му космата ръка лъснаха две малки рани, покрити с коричка. Кожата около тях беше силно зачервена.
— Обърнете ръката — подкани го Хари.
Холмен се подчини: отдолу имаше рана със същите размери.
— Ухапванията от куче причиняват силен сърбеж, а? — попита Хари. — Особено след десет-четиринайсет дни, когато започват да зарастват. Един лекар от дежурния кабинет на „Спешна помощ“ ме предупреди да не чеша раните. И вие не бива да го правите, Холмен.
— Така ли? — Холмен се взираше в раните си с празен поглед.
— Три дупки в кожата. С отливка на въпросната кучешка челюст, захапала ръката ви, ще докажем кое точно куче ви е ухапало. А именно: мецнерът в депото. Надявам се, че схванахте, Холмен.
— Не исках… — запъна се Холмен, — … исках само да я отърва от всичко това.
Звънчетата изведнъж замлъкнаха.
— Ще признаете ли за извършеното убийство? — попита Хари и даде знак на Халвуршен.
Младият полицай започна да рови във вътрешния си джоб, но не намери нито химикалка, нито лист хартия.
Хари обърна очи с досада и му подаде своя бележник.
— Пер каза, че е изтощен до краен предел и няма сили да продължава. Искаше да откаже наркотиците. Намерих му стая в Приюта. Легло и три пъти храна на ден за хиляда и двеста крони на месец. Обещаха му да го включат в програма с метадоново лечение. Налагаше се да почака само два-три месеца. После изведнъж спря да ни се обажда. От Приюта ми казаха, че е изчезнал, без да си плати наема, и… После Пер се появи у нас. С пистолет в ръка.
— И вие сте взели решение?
— Пер беше развалина. Отдавна бях изгубил сина си. Не можех да му позволя да завлече и Перниле в дупката.
— Как се свързахте с него?
— Не съм го дебнал на „Плата“. Намерих го до Айка и поисках да ми продаде пистолета. Той ми го показа — носеше го в себе си — и ме накара да му го платя веднага. Убедих го да се срещнем в депото на следващата вечер под претекст, че съм оставил парите вкъщи. Знаете ли, всъщност се радвам, задето ме…
— Колко? — прекъсна го Хари.
— Какво колко?
— Колко му предложихте за оръжието?
— Петнайсет хиляди крони.
— И?
— Той дойде на уреченото място. В пистолета нямаше патрони. Никога не го бе зареждал.
— Но вие сте имали представа, че е от стандартен калибър, и сте купили патрони, нали?
— Да.
— Първо му платихте или първо…
— Моля?
— Няма значение.
— Разберете, страдахме не само ние двамата с Перниле. Всеки ден удължаваше допълнително агонията на Пер. Синът ми отдавна беше мъртъв и чакаше само… някой да спре сърцето му, което упорито продължаваше да бие. Пер чакаше своя… своя…
— Спасител.
— Да, спасител.
— Но не е ваша работа да решавате кога синът ви да се отърве от нещастието си, Холмен.
— Така е. Бог разполага с човешкия живот.
Холмен наведе глава и промърмори нещо под носа си.
— Моля? — не чу Хари.
Холмен вдигна очи, но те блуждаеха безцелно из въздуха.
— Когато обаче Господ не си върши работата, някой друг трябва да го отмени.
Кафеникав сумрак обгръщаше светлините на улицата. Заради натрупалия сняг в Осло дори през нощта не ставаше напълно тъмно. Звуците се чуваха глухо, сякаш обвити в памук, а пращенето на снега под ботушите им звучеше като далечен залп на фойерверки.
— Защо не го заведохме в участъка? — попита Халвуршен.
— Няма да избяга. Нека поговори с жена си. След няколко часа ще изпратим кола да го прибере.
— Голям актьор.
— Така ли мислиш?
— Ами да, нали каза, че щял да си изплаче вътрешностите, когато си му съобщил за смъртта на сина му?
— Още много имаш да учиш, младши — поклати глава Хари.
— Осветли ме, мъдрецо! — Халвуршен ритна ядосано снега.
— Извършването на убийство представлява много екстремно преживяване и мнозина убийци го изтласкват в подсъзнанието си. Дни наред го възприемат като позабравен кошмар. Неведнъж съм виждал такава реакция. Едва когато друг човек им съобщи какво се е случило, убийците осъзнават, че кошмарните спомени не са плод на въображението им, а действителност.
— На мен поне този Холмен ми се стори доста хладнокръвен.
— Не забеляза ли, че е напълно съкрушен? Перниле Холмен май се оказа права: съпругът ѝ наистина е по-любящият родител от двамата.
— Любящ ли? Та той е убиец! — не сдържа възмущението си Халвуршен.
Хари сложи ръка върху рамото му.
— Помисли добре. Нима действията му не са проява на необятна бащина любов? Та той е пожертвал единствения си син.