Давид Екхоф се усмихна снизходително.
— Радвам се, че се интересуваш от мероприятията ни. Но сега ми трябваш за друго. Колата ми е в гаража, а не мога повече да шофирам с гуми без шипове. Вероятно се досещаш…
— Гумите с шипове в багажника ли ги държите?
— Да. Но те моля да ги смениш само при условие, че нямаш никаква по-важна работа. Тъкмо се канех да се обадя на Юн и да го…
— Няма нужда — поклати категорично глава Рикард. — Ще се справя за нула време. Можете да разчитате на мен… Давид.
— Сигурен ли си?
— Че можете да разчитате на мен ли? — обърка се Рикард.
— Че нямаш по-наложителна работа.
— Да, за мен ще бъде удоволствие. Обичам да се занимавам с коли и да… да…
— Да сменяш гуми?
Рикард преглътна с мъка и кимна. По лицето на коменданта се разля широка усмивка.
Екхоф затвори прозореца на колата и Мартине потегли.
— Не е редно да се възползваш така невъзмутимо от услужливостта на Рикард — отбеляза строго тя.
— От покорството му, искаш да кажеш — отвърна баща ѝ. — Не се тревожи, миличка, просто го подлагам на изпит.
— С каква цел? Да разбереш колко е самопожертвователен и какво страхопочитание изпитва към теб ли?
— По-скоро второто — засмя се комендантът. — Разговарях със сестрата на Рикард, Теа, и тя случайно ми спомена, че Рикард се мъчел да приключи с бюджета до утре, когато изтича крайният срок. В случая трябваше да ми откаже, за да свърши по-важния си ангажимент, и да ме остави да повикам Юн.
— Е, и? Какво като се съгласи да ти смени гумите? Просто иска да бъде учтив.
— Рикард безспорно е много възпитан и пъргав. Работлив и надежден. Само искам да съм сигурен, че умее да устоява на натиск и притежава мъжество, задължително за човек на ръководна позиция.
— Според слуховете Рикард няма никакви шансове да получи работата.
Давид Екхоф погледна надолу към ръцете в скута си и се усмихна едва забележимо.
— Така ли? Впрочем оценявам желанието ти да застъпиш за Рикард.
Мартине усети погледа на баща си, без да отмества очи от пътя.
— Нашето и неговото семейство поддържаме приятелски отношения от много години. Те са свестни хора. Отдали са се на Армията.
Мартине си пое дълбоко въздух, за да овладее гнева си.
За изпълнението на поръчката бе необходим само един куршум.
Въпреки това той пъхна всички патрони в пълнителя. Първо, защото оръжието се намираше в перфектен баланс само когато пълнителят е пълен. И, второ, защото така рискът пистолетът да засече се свеждаше до минимум. Шест патрона в пълнителя и един в патронника.
Сложи презрамката с кобура на раменете си. Купи го втора ръка. Кожата беше мека и миришеше на човешка пот и масло. Провери дали е закрепил добре пистолета. Застана пред огледалото и си облече якето. Оръжието не се виждаше. По-големите пистолети осигуряват по-добър прицел, но основната му задача не беше да е максимално точен. Облече си непромокаемото яке, а отгоре — палтото. Шапката мушна в джоба си. Опипа палтото, за да се увери, че не е забравил червеното шалче.
Погледна си часовника.
— Умението да устояват на натиск и мъжество — обясни Гюнар Хаген. — Тези две качества смятам за най-важни у моите старши инспектори.
Хари мълчеше. В изказването на шефа си не долови въпрос. Огледа кабинета, където неведнъж бе слушал точно както сега познатата лекция в стил „началникът обяснява на старши инспектора как стоят нещата всъщност“. Всички прилики обаче свършваха дотук. На бюрото вече ги нямаше купчините с книжа от времето на Бярне Мьолер, колекциите с комикси за Патока Доналд, сместени на рафта между юридически справочници и книги по полицейски инструктаж, голямата семейна снимка и още по-голямата снимка на красив голдън ретрийвър. Кучето почина преди цели девет години и синовете на Бярне вече го бяха забравили, но той продължаваше да скърби за загубата.
От всичко това бе останала само празна маса с монитор и клавиатура, малка сребърна поставка с част от тебеширенобяла кост и лактите на Гюнар Хаген, който прикова поглед в Хари изпод гъстите си вежди, надвиснали над очите като стрехи.
— Има обаче и едно трето качество, на което държа още повече, Хуле. Сещаш ли се за какво говоря?
— Не — беззвучно отвърна Хари.
— Дисциплина. Дис-ци-пли-на.
Главният полицейски инспектор раздели думата на срички подобно на учител по норвежки и Хари очакваше да му изнесе езиковедска лекция за произхода на думата. Вместо това Хаген стана и започна да обхожда кабинета с ръце на гърба. Открай време Хари смяташе този начин на маркиране на територия за доста комичен.