Пикасо трябваше да бъде там, над камината. Тичаше из коридорите, а кръвта му като че ли бавно се вледеняваше от страх. Толкова внимателно обмислената акция отиваше по дяволите. Той се втурна в библиотеката и се закова сред претъпканите с книги лавици.
Никакъв Пикасо! На стената над камината зееше празен правоъгълник. Почувства, че нозете му се подкосяват.
— Какво става тука…?
Мики се спусна като полудял обратно към предната част на къщата. Озова се в обширното антре, хвана се за перилото на стълбата в движение и запрескача стъпалата през едно нагоре към втория етаж. Там, в спалнята, се намираше техният последен шанс. На стената трябваше да има един Джаксън Полок. Оставаше и него да изтърват, толкова труд бе вложил в тази работа! Това бе билетът има за новия живот. Но нямаше представа какво, по дяволите, ставаше.
Мики се добра пръв до спалнята, плътно следван от Боби и Барни. Рязко спря на вратата и останалите двама се струпаха зад него. На лицата им се изписа ужас.
— Кучи син! — викна Мики.
После заби юмрук в някаква графика на стената и кокалчетата му се окървавиха.
И Полок го нямаше. Точно както Сезан и Пикасо. Искаше му се да убие онзи, който бе откраднал мечтите им.
Някой им бе скроил капан!
12.
На ти тебе мартини и яхта, бавно полюшваща се по лазурносините вълни на Карибско море…
Точно това си помислих, когато за пръв път чух, че нещо се объркало.
Бях спрял на Саут Каунти Роуд, точно срещу пожарната на Палм Бийч, и гледах как патрулките се нижат покрай мен с виещи сирени и проблясващи буркани. Бях си свършил работата много, много добре. Представях си как Тес лежи до мен на палубата в миниатюрен бански, невероятна, загоряла. И двамата отпиваме бавно от това мартини. Може би щяхме да си наемем капитан и екипаж…
Точно в този момент гласът на Дий изпука по уокитокито:
— Нед, къде си? Неди!
Още като й чух гласа, усетих, че се задават неприятности. Тя не биваше да ми се обажда. Щяхме да се срещнем всички в Лейк Уърт в 9:30. В гласа й долових страх. И веднага ми стана ясно, че тази картинка с яхтата и мартинито няма никога да се сбъдне.
— Нед, нещо се е объркало! — крещеше Дий. — Връщай се веднага тук!
Вдигнах уоки-токито и натиснах бутона:
— Дий, какво искаш да кажеш с това „обърка се“?
— Работата отиде на кино! — отвърна тя. — Всичко свърши!
Познавах Дий от малка. Винаги запазваше спокойствие. Обаче сега гласът й преливаше от тревога, гняв и разочарование.
— Какво значи това? — Боби и Мики, всички там добре ли са?
— Ела веднага тука! — настояваше тя. — Връзката на Мики… този Гаше. Копелето ни е скроило номер!
13.
Сърцето ми като че ли спря да бие.
Отпуснах глава на волана. Знаех само едно име — Гаше. Мики не ни каза нищо повече. Но тъй или иначе, работата рухна. Моите един милион долара — също. После се досетих, че можеше да бъде и по-лошо. Много по-лошо. Можеха да приберат Мики, Боби и Барни.
Включих на скорост, но не знаех накъде да карам. Обратно в къщата в Лейк Уърт ли? Или в моята квартира при Соли, откъдето да не мърдам? Внезапно си дадох сметка, че всичко е в опасност — работата ми, квартирата ми у Соли, целият ми живот. Сетих се и за Тес… Всичко!
Подкарах напред. Свих надясно по „Ройъл Палм Уей“, насочвайки се към моста за Уест Палм.
Изведнъж навсякъде около мен писнаха сирени. Изстинах. Извърнах се назад и видях бързо настигащите ме патрулки. Сърцето ми се присви като ударено от ток. Пипнаха ме! Намалих, очаквайки да ме настигнат и да ми заповядат да отбия.
Обаче за голяма моя изненада, две коли в черно и бяло профучаха покрай мен, без да ми обърнат внимание. Изобщо не търсеха мен, дори не караха по посока на Каза дел Осеано, нито пък към къщите, на които бях задействал алармите. Странно…
Изведнъж патрулките поеха по Коконът Роу, последната голяма улица преди моста. С виещи сирени и проблясващи буркани, те направиха остър завой и без да изчакват движението, продължиха нататък. Нещата изобщо не се връзваха.
Къде биха могли да отиват ченгетата, след като алармите в половината град пищяха? Подкарах подир тях, колкото да разбера накъде са се насочили. Черно-белите коли свиха по Острелиън Авеню и ги видях как спират малко по-надолу.
Дойдоха още патрулки. И една линейка.
Бяха спрели точно пред „Бразилиън Корт“. Започнах да се плаша. Точно в този хотел бе отседнала Тес. Какво ставаше тук?