Домоуправителят въведе Ели в стаята. Стратън не им обърна внимание. Тя бе смаяна от начина, по който живееха богатите. Колкото повече пари имаха, толкова повече си изолираха от останалата част от човечеството. По-дебели стени, по-високи огради, по-голямо разстояние до желязната порта.
— Шейсет милиона! — излая Денис Стратън в телефона — Искам още днес някой да дойде тук. И да не е някакъв тъпанар от местния полицейски участък с диплома по изобразително изкуство.
Той изключи връзката. Стратън бе нисък, добре сложен мъж, леко започващ да оплешивява. Имаше втренчен, стоманен поглед. Бе облечен в зелена тениска плътно по тялото и бял ленен панталон. Най-сетне той вдигна тежкия си поглед към Ели, сякаш пред него бе застанал някакъв досаден счетоводител, дошъл да го пита за данъците.
— Открихте ли нещо, детектив?
— Специален агент — поправи го Ели.
— Специален агент — кимна Стратън. Той сведе глава към Лоусън. — Върн, би ли се погрижил „специалният агент“ да надникне и в други части на къщата?
— Не, благодаря — Ели спря с жест полицая. — Но ако нямате нищо против, бих искала да прегледам списъка.
— Списъка ли? — Стратън въздъхна така, сякаш казваше: „Не го ли прегледахме вече три пъти?“ Той плъзна лист хартия по полираната китайска олтарна масичка, която Ели определи, че е от началото на осемнадесети век. — Да започнем със Сезан. Ябълки и круши…
— Екс ан Прованс, 1881 година — прекъсна го Ели.
— Знаете ли я? — оживи се Стратън. — Чудесно. Може би ще успеете да убедите ония идиоти застрахователите колко много струва наистина. След това идва флейтистът на Пикасо и големият Полок горе от спалнята. Тези кучи синове много добре са знаели какво правят. Само за последната съм платил единадесет милиона.
Прекалено много, помисли си Ели. Тук хората като че ли искаха да си пробият път в социалните кръгове, харчейки безумни пари за произведения на изкуството.
— Не забравяйте и Гом… — Стратън започна да прелиства някакъв справочник в скута си.
— Анри Гом ли? — вдигна вежди Ели.
Тя погледна в списъка и се изненада, че е включен в него. Гом беше добър постимпресионист и колекционерите му обръщаха умерено внимание. Обаче с цената на картините си от трийсет до четиридесет хиляди не можеше и сравнение да става с онова, което бе откраднато.
— Той е любимец на жена ми, скъпа. Някой сякаш се е опитвал да ни прободе право в сърцето. Трябва да си го върнем. Вижте какво… — Стратън си сложи очилата и затърси картичката на Ели.
— Специален агент Шъртлеф — подсказа му тя.
— Агент Шъртлеф — кимна Стратън. — Искам да ме разберете съвсем ясно. Изглеждате ми прецизен човек и аз съм сигурен, че работата ви е да подушите малко из къщата, водейки си бележки, а после да се върнете в службата и да напишете доклад. След което да се приберете у дома с чувството на добре свършена работа. — Ели усети как кръвта й кипва, но не се издаде. — Обаче не желая това нещо тук да се подхвърля във вид на бумаги между ченгетата, за да попадне най-сетне на бюрото на някакъв си регионален началник._ Искам си картините обратно!_ Всяка една от тях. Настоявам най-добрите ви хора да се заемат с тази работа. Тук не става въпрос за пари, защото картините са застраховани за шейсет милиона…
Шейсет милиона? Ели се усмихна вътрешно. Може би най-много четиридесет. Хората винаги имаха доста раздута представа за онова, което притежават. Натюрмортът на Сезан бе нещо обикновено. Няколко пъти го бе виждала на търгове и никога не надвишаваше първоначално исканата сума. Картината на Пикасо бе от синия му период, когато е рисувал само за да свали някоя мацка. А Полок бе добър, трябваше да си го признае. Някой беше насочил крадците много точно.
— Онова, което е откраднато оттук, е незаменимо. — Стратън не сваляше поглед от Ели. — В това число и Гом. Ако на ФБР не му се занимава с това, ще наема мои хора. Мога да го направя, нали разбирате? Кажете това на вашите шефове. Тук трябва да дойдат най-добрите. Можете ли да направите това, агент Шъртлеф?
— Мисля, че вече разполагам с онова, което ми е нужно — каза Ели. Тя пъхна инвентарния списък сред бележките си и продължи: — Искам да ви попитам само едно. Кой включи алармената инсталация снощи, когато тръгнахте да излизате?