— Алармата ли? — Стратън сви рамене и погледна към жена си. — Нямам представа дали изобщо сме го направили. Лайла беше тук. Но тъй или иначе, вътрешната аларма е винаги включена. Картините бяха свързани директно с полицията.
Ели кимна и прибра бележките в куфарчето си.
— А кой друг е знаел паролата?
— Лиз. Аз. Мигел, нашият управител. Лайла. Дъщеря ни Рейчъл, която е в Принстън.
Ели впери настоятелен поглед в него:
— Искам да кажа, паролата за вътрешната инсталация.
Стратън хвърли книжата на масата и тя видя врязалата се изведнъж в челото му бръчка.
— Какво искате да кажете? Че някой е знаел паролата ли? Че именно по този начин са влезли тук?
Лицето му бавно започна да почервенява. Той се обърна към Лоусън:
— Какво става тук, Върн? Исках с кражбата да се занимае квалифициран персонал. Професионалисти, а не някакъв си начинаещ агент, тръгнал да обвинява наляво и надясно… Знам, че ръцете на полицията в Палм Бийч са им завряни отзад, но не можем ли да направим нещо по този въпрос?
— Господин Стратън — започна притеснено детективът, — снощи това не бе единственото произшествие тук. Пет души бяха убити.
— Само още един въпрос — каза Ели, насочила се към вратата. — Може ли да ми кажете каква бе вътрешната парола?
— Паролата ли? — повтори Стратън и стисна устни. Ели усещаше, че това му е крайно неприятно. Бе свикнал щракне ли с пръсти, хората около него да скачат. — Десет, нула две, осемдесет и пет.
— Рожденият ден на дъщеря ви ли? — опита се да налучка тя.
Денис Стратън поклати надменно глава.
— Не, датата на първото ми излизане на борсата.
20.
Начинаещ агент, кипеше Ели, пристъпвайки по камъчетата на дългата входна алея. Управителят току-що бе затворил вратата след нея.
В такива приказно богати къщи бе влизала само по време на службата си. Проблемът се състоеше в това, че те бяха обикновено обитавани от отвратителни задници. Също като тоя богат клоун, който всъщност й припомни защо поначало се е махнала от „Съдъби“. Точно заради такива тъпанари като Денис Стратън.
Ели се вмъкна в служебната кола и се свърза с прекия си началник — шефа на отдел „Кражби и измами“, специален агент Морети. Нямаше го, затова остави съобщение, че отива да огледа местопрестъплението, където са били извършени убийствата. Както бе казал Лоусън, убити са били петима души, и по същото време са били откраднати картини за шейсет милиона долара. Или най-малко за четиридесет…
От дома на Стратън до „Бразилиън Корт“ бе съвсем близо с кола. Ели всъщност вече бе идвала тук още когато се премести. Беше довела осемдесетгодишната си леля Рути на обяд в кафе „Булу“.
В хотела тя показа картата си на полицията и се отправи към стая 121 на първия етаж. Така наречения апартамент „Богарт“. Това напомни на Ели, че Богарт, Кари Грант, Кларк Гейбъл и Гарбо са били гости на този хотел.
Пред вратата на апартамента бе застанал на пост местен полицай. Тя отвори картата си пред обичайния му подозрителен поглед. — Последва дълго взиране в снимката, а след това в нея, сякаш ченгето не можеше да повярва, че пред него се намира истински агент от ФБР.
— Не е фалшива. — Ели бавно го огледа от горе до долу, леко раздразнена. — Аз също.
Влезе вътре и се озова в просторен хол, изкусно украсен с индийски мотиви — мебели в колониален британски стил, графики на амарилии, палми. Оперативен работник пръскаше ниската масичка със спрей, опитвайки се да намери пръстови отпечатъци.
Ели усети, че й се повдига. Досега не се бе занимавала с нито едно убийство — беше виждала само трупове с номерче на палеца като част от обучението в Куонтико.
Тя пристъпи в спалнята. Макар че на картата й пишеше ФБР, тук имаше нещо, от което я побиха тръпки — самата стая, напълно подредена, точно в същия вид, в който е била, когато е станало жестокото убийство снощи.
Тя огледа стаята, без дори да има и най-малка представа какво точно търси. Върху смачканите чаршафи на леглото бе метната вечерна рокля без гръб. „Долче & Габана“. На пода — чифт скъпи обувки „Маноло“. Момичето явно е имало пари и вкус.
Вниманието й обаче бе привлечено от нещо друго. Дребни монети, изсипани във вече номерирано найлоново пликче. И още нещо — тетка за голф. Черна, със златни букви.
Ели приближи пликчето към очите си. Златните букви станаха по-ясни — Тръмп Интърнешънъл.