— Посещението на ученички от ФБР е насрочено чак за след четиридесет минути — стресна я глас отзад.
Ели се извърна и видя загорял, добре изглеждащ мъж в спортно яке, облегнал се на вратата с ръце в джобовете.
— Казвам се Карл Брийн — каза той. — От полицейското управление в Палм Бийч. Отдел „Тежки престъпления“. Спокойно — усмихна се непознатият, — това е комплимент. Повечето от федералните, които идват тук, приличат на бичета.
— Благодаря — каза Ели, оправяйки кобура, който й убиваше на кръста.
— И така, какво е довело ФБР на нашата малка сцена? Убийствата са все още в юрисдикцията на местната полиция, нали?
— Всъщност аз разследвам обир. От едно от големите имения тук са откраднали картини.
— Спецгрупа „Картини“, а? — Брийн кимна, усмихвайки се накриво. — Искате да се уверите дали местните тъпаци си гледат добре работата?
— Всъщност исках да се уверя дали някое от тези убийства не е свързано с обира — отвърна Ели.
Брийн извади ръце от джобовете.
— Да е свързано с обира ли? Ами да видим. — Той се огледа. — Ей там, на онази стена, виждам графика. Нещо такова ли търсите?
Ели усети как кръвта й кипва.
— Не съвсем, но ми е приятно да узная, че имате набито око за подобен вид изкуство, детектив.
Той се усмихна широко, за да й даде да разбере, че просто се занася. Усмивката му всъщност беше много приятна.
— Ако бяхте казали престъпление на сексуална основа, щяхте да разберете, че там по ме бива… Типичен случай за Палм Бийч. Момичето се разположило на бивак тука преди два месеца. Хора идват и си отиват всеки ден. Сигурен съм, че ако открием кой е подписвал сметките, ще видим, че това е някаква фондация или нещо от този сорт.
На стената бяха прикрепени няколко ужасяващи снимки от местопрестъплението. Очите на бедното момиче бяха широко отворени, а бузите й — гротескно издути. Беше гола. Била е много хубава, помисли си Ели. Изключителна красавица.
— Била ли е изнасилена?
— Патологът още не е приключил — отвърна ченгето от Палм Бийч, — но я вижте тези чаршафи там? Онези петна едва ли са от „Фанта“. А от предварителния оглед стана ясно, че малко преди смъртта си е правила секс. Смятайте го догадка, но ми се струва, че е имала някакви отношения с убиеца си.
— Да, така е… — Ели преглътна с усилие. Брийн явно бе прав — по всичко личеше, че само си губи времето тук.
— Според съдебномедицинския експерт смъртта е настъпила някъде между пет и седем и половина снощи. Кога е станал обирът?
— В осем и петнайсет.
— Осем и петнайсет ли? — Брийн се усмихна замислено. — Не ме бива много по художествените работи, специален агент, но ми се струва, че от връзката, която правиш, може случайно да излезе нещо. Ти как мислиш?
21.
Чувстваше се като тъпачка. Сърдеше се сама на себе си, защото ченгето от Палм Бийч просто се бе опитало да й помогне.
Докато се вмъкваше в колата, страните й отново пламнаха. Спецотряд „Картини“. Толкова ли ясно й личеше?
Следващият етап от огледа й бе олющената къща в Лейк Уърт, която бе съвсем близо до междущатската магистрала. Вътре бяха убити четирима души между двайсет и пет и трийсет и пет години. Убийствата приличаха на екзекуция. Тук мястото на престъплението вдъхваше истински ужас. Четири трупа винаги привличаха вниманието на цялата страна. Колите на медиите и полицията все още бяха блокирали квартала в радиус от две пресечки около къщата. Като че ли цялата полиция от Южна Флорида се бе струпала тук.
Още щом пристъпи в боядисания в жълто дом, Ели усети, че отново й призлява. Тук ситуацията наистина бе кошмарна. Силуетите на убитите вече бяха очертани с тебешир по пода на оскъдно мебелираните спалня и кухня. По стените се виждаха петна от кръв и от още нещо, за което Ели не искаше дори да си помисли. Започна да й се повдига, преглътна с усилие. Това е на светлинни години от магистърската ми степен по изкуствата, помисли си тя.
В другата стая забеляза Ралф Удуърд от местния офис. Ели се приближи към него, доволна, че е срещнала познат.
Той се изненада да я види тук.
— Какво мислиш, специален агент? — попита я, оглеждайки почти голата стая. — Ще окачиш някоя и друга картинка на стената, ще боднеш по някоя и друга китка тук-там и после няма да можеш да я познаеш тази къща, нали?
На Ели й писна от глупостите му. Ралф всъщност не беше лошо момче, но често прекаляваше с чувството си за хумор.