А като издирван от властите престъпник, посегнал на плячка далеч по-голяма, отколкото баща му би могъл дори да сънува.
Щом автобусът изпъшка за последен път със спирачки и спря на автогарата в Бостън, аз си помислих: Крушата не пада по-далеч от дървото.
Дори и да я захвърлиш колкото може по-встрани.
25.
— Специален агент Шъртлеф се досети за цялата тази работа.
Шефът на Ели, Джордж Морети, сви рамене, сякаш искаше да каже:_ Да не повярваш._ Ханк Коул, началник на местния отдел на ФБР, също беше изненадан. И тримата се намираха в офиса му на най-горния етаж в Маями.
— На мястото на произшествието тя разпозна три инструмента, използвани от специалистите за отваряне на рамки. След което в личните вещи на една от жертвите откри цифри, които съвпадаха с паролата на алармената инсталация на Стратън. Малко по-късно открихме откраднатите униформи, натъпкани в торба в багажника на една кола, близо до къщата на жертвите.
— Изглежда, най-сетне успя да намериш приложение на тази твоя диплома по Изкуствата, специален агент Шъртлеф! — лицето на Коул сияеше.
— Това стана, защото можах да огледам и двете местопрестъпления — отговори Ели малко нервно.
За първи път заставаше пред началник от такъв калибър.
— Жертвите са се познавали един друг. От района на Бостън са и всички имат дребни прегрешения. — Морети плъзна копие от предварителния доклад по бюрото към шефа си. — За престъпление от такава величина никога преди това не са и помисляли. Има и още един член на тази група, който е идвал да живее тука и който явно е изчезнал. — След доклада той плъзна и една снимка по бюрото. — Някой си Нед Кели. Снощи не се е явил на работа в един от местните барове. Нищо чудно, тъй като полицията в Южна Каролина е намерила един стар бонвил, регистриран на негово име, на някакъв глух път близо до 1–95, на около шестстотин километра на север оттук.
— Какво му е досието на този Кели? — попита Ханк Коул.
— Като малък имал някакви дребни прегрешения, но вече са заличени. Виж, баща му е друга работа — три присъди! Като се започне от незаконно букмейкърство, та се стигне до укриване на крадени стоки. Трябва да покажем снимката на това хлапе и из хотела в Палм Бийч, където е станало и другото убийство. Да видим какво ще се получи…
— Аз всъщност огледах и това място — осмели се да се обади Ели, след което каза на шефовете си, че времето на смъртта не съвпада с обирите. — Освен това полицията на Палм Бийч смята това за престъпление на сексуална основа.
— Изглежда, нашият специален агент има намерение да става и детектив по убийствата — усмихна се Ханк Коул.
Ели преглътна забележката му. Едва се овладя, за да не отвърне: Ако не бях аз, нямаше да стигнете доникъде.
— Нека оставим малко работа и на местните власти. — Коул й се усмихна. — Изглежда, този Нед Кели е изкормил старите си другарчета, а? Е, значи вече се е класирал за света на големите престъпления. Какво ще кажете, специален агент, готови ли сте да отлетите на север и да се заемете с този тип? — обърна се той към Ели.
— Разбира се — отвърна тя.
Независимо че се държаха с нея снизходително, зарадва я фактът, че поне е включена в прекия екип.
— Имате ли някаква представа къде по-точно на север е тръгнал?
Морети сви рамене и се приближи към картата на стената.
— Близките му са тук. А може би при тях укрива краденото. — Той заби едно червено кабарче на картата. — Смятаме, че е в Бостън, сър.
— По-точно — обади се Ели, — в Броктън.
26.
Барът на Келти се намираше на ъгъла на „Темпъл“ и Главната в Южен Броктън. Обикновено затваряше около полунощ след спортния преглед за изминалия ден. Или когато собственикът Чарли най-накрая успееше да откърти и последния редовен клиент от мястото му пред чашата.
Тази вечер успях да извадя късмет. Лампите загаснаха точно в 11:35.
Няколко минути след това едър мъжага с къдрава кестенява коса под качулката на анцуга викна: „До утре, Чарл“, затвори вратата и стъпи на тротоара. После тръгна по Главната, преметнал раница през рамо, леко приведен срещу хладния априлски вятър.
Последвах го от другата страна на улицата, спазвайки безопасна дистанция. Тук всичко се бе променило. Магазинът за мъжки дрехи и сладкарницата, където едно време обичахме да се събираме, сега бяха превърнати в безлична пералня и магазин за спиртни напитки. Мъжът, когото следях, също се бе променил.