Той беше от онези яки и широкоплещести типове, с нахакана усмивка, който ако рече, като нищо може да ти счупи китката при канадска борба. Снимката му бе закачена на таблото в местната гимназия. Едно време беше областен шампион в категория до деветдесет килограма.
Няма да е зле да помислиш как ще го направиш това, Нед, рекох си.
Той сви по „Нелсън“, пресичайки линията. Последвах го на трийсетина метра след него. Той се обърна само веднъж, може би дочул стъпките ми, и аз се скрих в сенките на къщите.
Бяха си същите както някога, наредени една след друга, олющени и напукани. Покрай тях съм минавал хиляди пъти като малък. Сега обаче изглеждаха още по-занемарени.
Той сви зад ъгъла. Вляво се намираше малкото училище и Бъкли Парк, където едно време играехме баскетбол на площадката. Една пресечка по-нататък по „Пъркинс“ зееха развалините на старата обувна фабрика, затворена от години. Когато бягахме от час, често ходехме там да се крием от свещениците, да запалим някоя и друга цигара.
Обаче когато и аз свих зад ъгъла, него вече го нямаше!
Мамка му!, изругах наум. Открай време не ме биваше да проследявам хората.
И моментално разбрах, че преследван съм бил аз!
Около шията ми се стегна мощната му хватка. Дръпна ме рязко назад, с подпряно в кръста коляно. Кучият му син бе по-силен от едно време.
Вдигнах ръце и хващайки го за врата, се опитах да го прехвърля през мен. Не можех обаче да дишам. Чух го как пъшка, стягайки хватката още по-силно, извивайки ме назад. Гърбът ми всеки момент щеше да изпука за последно.
Започнах да изпадам в паника. Ако не успеех да се извъртя бързо, тоя щеше да ме затрие.
— Кой го хвана? — изсъска той в ухото ми.
— За какво питаш? — изхърках аз едва-едва.
Той натисна още по-силно.
— Удара на Флути за Ориндж Боул през 1984-а.
Опитах се отново да го прехвърля през мен, напъвайки с всички сили. Сполучих обаче само да го накарам да си стегне хватката още по-силно. Премалях от разкъсваща болка.
— Джерърд… Фелън — изхриптях най-накрая.
Изведнъж хватката около гърлото ми отслабна. Паднах на едно коляно, жадно вдишвайки с широко отворена уста.
После вдигнах глава и се взрях в самодоволното лице на по-малкия си брат Дейв.
— Извади късмет! — ухили се той. После протегна ръка да ми помогне да стана. — Добре че не те питах кой пък спаси удара на Флути миналата година.
27.
Прегърнахме се. Сетне отстъпихме назад и се заоглеждахме един друг, сякаш щяхме да правим списък кой как се е променил. Той бе пораснал, вече си бе истински мъж. Не бях го виждал почти четири години. Тупнахме се по раменете.
— Издигнал си се в очите на слепите — казах аз и отново го притиснах към мен.
— Затова пък ти ще ме ослепиш, като те гледам — отвърна той ухилено.
Засмяхме се като едно време и си стиснахме ръцете в римски поздрав. После лицето му изведнъж се промени. Веднага ми стана ясно, че е разбрал. Явно вече всички бяха наясно.
Дейв поклати глава някак си безпомощно.
— О, Неди, какво е станало там?
Заведох го в парка, седнахме на една ниска стена и му разказах как отидох в къщата в Лейк Уърт и как видях да изнасят Мики и останалите ни приятели в найлонови чували.
— Ох, Неди… — въздъхна Дейв и поклати глава, неспособен да продължи. Очите му се навлажниха и той оброни глава.
Прегърнах го през раменете. Беше ми трудно да гледам как Дейв плаче. Той бе пет години по-малък от мен, но странно, винаги бе стабилен и въздържан. Дори когато по-големият ни брат умря и аз се бях побъркал от скръб. А сега ролите ни се бяха разменили. Дейв бе втора година в колежа по право в Бостън. Бялата овца в семейството.
— Положението е още по-зле — стиснах рамото му аз. — Мисля, че ме издирват, Дейв.
— Издирват ли? — вдигна рязко глава той. — Теб? За какво?
— Не знам със сигурност. Може би за убийство.
Този път му разказах всичко. Цялата история. Обясних му и за Тес.
— Какво намекваш? — той впери поглед в мен. — Че идваш тук, бягайки от ченгетата ли? Че имаш пръст в това, че си част от цялата тази лудост?
— Мики го измисли — отвърнах, — но нямаше представа с какъв човек работи. Но който и да е бил, Дейв, той е избил нашите приятели. Докато не докажа обратното, хората ще мислят, че съм аз. Но мисля, че и двамата знаем с кого е работил там Мики. — Взрях се настойчиво в очите му.