Ели бе започнала да се плаши, виждах го в очите й. Стана й ясно, че не отиваме там, където тя си мислеше. Ала какво можех да направя?
— Моля те, Нед — каза тя. — Не прави глупости. Друг начин няма да се измъкнеш от кашата.
— Има още един — възразих аз и й кимнах с глава да излиза.
— Ще те намерят — настоя тя. — Днес или утре. Ще направиш така, че да те убият. Говоря сериозно, Нед.
— Всичко, което ти разказах, е вярно, Ели. — Погледнах я право в очите. — Не съм извършил тези неща. Не съм извършил и другото, за което може по-късно да чуеш. А сега, хайде, излизай.
Натиснах копчето за блокировката, пресегнах се през нея и й отворих вратата.
— Грешиш — повтори Ели. — Не прави това, Нед.
— Е, ти поне чу цялата ми история.
Наречете го, ако искате, Стокхолмски синдром с обратно действие, но започнах да изпитвам нещо като привързаност към специален агент Ели Шъртлеф. Разбирах, че наистина иска да ми помогне. Тя беше вероятно моят последен и най-добър шанс. Затова не ми беше приятно, че си тръгва.
— Без нито една гънчица по дрехите ти, точно както обещах — усмихнах се аз. — Гледай това непременно да го кажеш на партньора ти.
Вперила в мен поглед, в който се четеше смесица от разочарование и яд, тя бавно се измъкна от микробуса.
— Отговори ми само на един въпрос — помолих аз за последно.
— Какъв? — спря се тя и ме загледа.
— Защо не носиш оръжие на глезена си, след като излизаш на акция?
— Моят отдел не го налага — отвърна тя.
— И що за отдел е това — погледнах я объркано аз.
— Кражби на произведения на изкуствата — отвърна агент Шъртлеф. — Работех по случая с откраднатите картини, Нед.
Примигнах. Все едно Великолепния Марвин Хаглър ме бе треснал с един прав в брадичката.
— Оставям си живота в ръцете на един агент от ФБР, а той да вземе да се окаже от „Произведения на изкуствата“. Господи, не мога ли поне един път да свърша работата както трябва?
— Още можеш — прошепна тя, загледана в мен с неизразимо тъжно лице.
— Довиждане, Ели Шъртлеф — кимнах й аз. — Трябва да призная, че се държа адски храбро. Нито за миг не ти мина мисълта, че мога да те застрелям, нали?
— Нито за миг — поклати глава Ели и по устните й заигра лека усмивка. — Пистолетът ти през цялото време беше на предпазител.
Трета част
Гаше
34.
— Не смятам, че той го е направил, Джордж! — каза Ели, надвесена над телефона. — Във всеки случай, не и убийствата.
Кризисната група на ФБР в Бостън току-що я бе разпитала за преживелиците й от последните няколко часа. Макар да не бе съвсем в нейната област, тя им разказа всичко, което бе разбрала. Този Нед Кели не е убиец, а просто човек, който се е забъркал в кашата и се е паникьосал. И че ако снимката му не била показана по телевизията, може би е щяла да го склони да се предаде.
Сега в заседателната зала на бостънския офис на ФБР тя можеше да се отчете за свършеното и пред своя шеф във Флорида.
— Спомняш ли си как местната полиция разправяше, че по времето на кражбата алармите едва ли не на всички къщи в града писнали? Ето това е направил той. Нито е убил тези хора, нито е задигнал картините. Само е задействал алармените системи.
— Изглежда, двамката сте си прекарали доста добре времето… — изкоментира Морети.
— Какво намекваш? — свъси вежди тя.
— Не знам, може би само това, че си успяла да измъкнеш толкова много неща за тоя тип. Задигнали сте кола заедно, разказвали сте си житието-битието…
Ели втренчи поглед в микрофончето на апарата. Току-що бе прекарала осем час пред дулото на пистолет — най-напрегнатия ден в живота й.
— Споменах ли ти, че беше насочил пистолет срещу мен, Джордж, или съм забравила?
— Да, но не отрони и дума дали през цялото това време, прекарано с него, нито веднъж не ти се е представила възможност да му го отнемеш. Или пък да избягаш. Просто си мислех дали някой друг агент на твое място…
— Казах ти, че щях да го склоня да се предаде без никой да пострада. Повтарям ти, че той не е убиец.
Морети изхъмка и я погледна някак съжалително.
— Моля те да ме извиниш, Ели, обаче с това не мога да се съглася.
— С кое? — попита тя с колеблив глас.
— С преценката ти. Моите уважения, разбира се, но…
— На какво основание? — свадливо попита тя, но я обхвана подозрение: Тоя задник май крие нещо от мен.