— Основание първо: невинни момчета не отвличат федерални агенти — отвърна Морети.
— Нали ти казах, че се е паникьосал, Джордж!
— И основание второ: след като показахме снимката му в „Бразилиън Корт“, бяхме уведомени, че са го виждали с Тес Маколиф. Обядвали са заедно. През същия следобед, когато е била убита.
35.
Абсолютно съм сигурен, че това беше най-дългата и най-самотна нощ в живота ми. Нямах представа кому можех да имам доверие, с изключение на брат ми Дейв, но бях твърдо решен да не го намесвам. Всички, към които бих могъл да се обърна за помощ, бяха мъртви.
А най-лошото бе, че някои от онези хора, на които не бих могъл да имам доверие, носеха същата фамилия като мен.
Зарязах микробуса и прекарах нощта, свит на кълбо на седалката в едно денонощно кино в Кеймбридж, изглеждайки Властелина на пръстените няколко пъти поред заедно с една тайфа превъзбудени пубертета. Бях преметнал качулката на анцуга над главата си, защото ме беше страх да си покажа лицето пред хората. С последната прожекция сякаш приключи и моята кратка отпуска.
Към осем часа на другата сутрин взех едно такси за Уотъртън, на петнайсет минути път оттук. На предната седалка мярнах сутрешното издание на Глоуб. Издирва се местен жител за отвличане на агент от ФБР. Търсен е и във връзка с убийство във Флорида. Облегнах се на седалката и придърпах козирката над очите си.
Уотъртън е един от работническите квартали на Бостън, каквито има във всеки град. Отличава се от тях само с това, че освен ирландци, италианци и чернокожи в него живеят и много арменци. Помолих шофьора да ме остави на „Палфри“ и се върнах обратно две пресечки до Маун Обърн. После спрях пред една най-обикновена бяла къща веднага след ъгъла.
Над входа й висеше табела с надпис: Поправка на часовници. Покупка и продажба на бижутерия. Дървена стрелка сочеше към втория етаж. Качих се по стълбите. Отворих вратата и чух дрънченето на звънче.
Як мъжага с бухнала побеляла коса, препасал престилка, вдигна поглед иззад тезгяха. На квадратното му лице просветна бледа усмивка.
— Адски много рискуваш, като идваш тука, Неди. Как си иначе?
36.
Обърнах написаната на ръка табела със знака навън.
— Трябва да поговоря с теб, чичо Джордж.
Джордж Харотунян не ми беше истински чичо. Просто така се случи, че го познавам, откакто се помня. Той бе доверен приятел на баща ми, негов „бизнес партньор“. И укривател на краденото.
Докато двамата с Дейв растяхме, Джордж ни беше почти като истински чичо. Винаги носеше пари на майка ми, когато баща ми бе в затвора. Имаше връзки да избира най-добрите места в Ковънт Гардън. И някак си успяваше да се измъква от закона. Всеки намираше начин да хареса чичо Джордж. И добрите, и лошите. Затова си помислих да не би той да е Гаше.
— Поздравления, Неди. — Джордж поклати глава. — Мислех си, че ще си останеш на хокея, обаче ти явно си се прехвърлил в по-висша лига.
— Трябва да намеря Франк, чичо Джордж.
Той си свали лупата от окото и се отблъсна от тезгяха, без да става от стола.
— Не мисля, че това е най-умното нещо в този момент, синко. Позволи ми да ти дам един съвет. Трябва ти адвокат. Нека те свържа с един, който е добър. Предай се.
— Хайде стига, чичо Джордж, много добре знаеш, че това там не е моя работа.
— Уверен съм, че не си го направил — каза чичо Джордж, мятайки сутрешния вестник на тезгяха. — Но ти изигра цял екшън, за да докажеш точно обратното на останалите. Мислиш, че баща ти има пръст в това ли? Господи, Неди, ти си нямаш представа в какво състояние е. Белия е много болен, за да прави каквото и да било. Само кашля и се оплаква.
— Трябва му бъбрек, нали?
— Много неща му трябват, синко. Смяташ, че баща ти ще изтъргува братовия си син и другите хлапета само за да пикае през тръба още някоя и друга година? Доста жестоко го съдиш.
— Ти знаеш най-добре от всички, че Мики не би направил нищо без Франк — казах аз. — Не искам да кажа, че е накарал да убиват когото и да било, но съм адски сигурен, че е наясно кой им е скроил номера. Той знае нещо и аз също искам да го знам. Най-добрите ми приятели са мъртви.
— Боже, Нед! — изохка Джордж. — Мислиш ли, че баща ти прави някаква разлика между Джаксън Полок и първата книжка с комикси? Знам, че не е светец, но той те обича повече, отколкото си мислиш.
— Според мен обича повече себе си. Трябва да го намеря, чичо Джордж, моля те…