— Къде беше? — вдигна поглед към мен братовчед ми Мики.
Носеше черна тениска, на която бе написано: „Щом не си от Броктън, значи си добро момче“.
— Къде мислиш, че е бил? — Барни се изви на стола си и се усмихна под онези очила с черни рамки, каквито носеше Елвис Костело. — Я му виж невръстното личице! Най-големият ден в живота му с дама.
— Стига де — обърна се към него Дий. После ме погледна въпросително: — Е?
— Ами… — огледах масата. — Тя дойде.
Около мен се надигна весела глъчка.
— Слава богу! — възкликна Боби. — Тъкмо се чудех как ще те извадим от това състояние на паника, дето те обхващаше всеки пет минути. На, заслужи си я — тикна ми той в ръцете кутия бира.
— Съдейки по часа и по тъпата ти щастлива усмивка, това е бил най-хубавият обед в живота ти — намеси се Мики, поглеждайки часовника си.
— Представа дори си нямате — поклатих глава аз.
— Хей, време имаме, колкото си искаме! — подхвърли Мики иронично. — Че какво друго щяхме да правим днес? А, да, оня дребен въпрос за някакви си пет милиона долара.
— Спокойно — обади се Барни и ми намигна. — Той просто е бесен, защото единственото същество, което би легнало с него, преди малко било подложено на евтаназия от Американското дружество за защита на животните.
Около масата отново избухна смях. Мики посегна към една черна брезентова чанта, бръкна в нея и извади пет големи плика.
— Е, и как се казва тя?
— Тес — отвърнах аз.
— Тес, значи… — Мики примлясна с устни, сякаш за да опита името й, после ги разтегли в усмивка. — Мислиш ли, че това момиче пак ще те обича, ако се върнеш при нея с един милион кинта под мишница?
Всички притихнаха. Тази вечер нещата щяха да се обърнат за всеки един от нас. А това бе вълнуващо. Но си бе и най-обикновен бизнес.
Мики раздаде пликовете.
8.
Планът, до най-малките подробности, бе дело на Мики. Само той го знаеше изцяло и как трябва да си паснат детайлите.
На „Саут Оушън“ — булеварда на милиардерите в Палм Бийч, имаше една приказна къща. Имаше си даже име. Каза дел Осеано.
Къща на океана.
А в нея — световноизвестни произведения на изкуството за петдесет-шестдесет милиона долара. По едно платно от Пикасо, Сезан и Джаксън Полок — вероятно се намираха и още доста ценни неща, но Мики бе ясен по този въпрос — само тези три картини и нищо друго!
Зад всичко това стоеше умна глава, беше ни известна под името доктор Гаше. Мики не ни казваше кой е той. А най-хубавото в цялата работа беше, че дори не трябваше да ги крием у нас. Просто като по учебник. Нашият дял беше десет процента в брой. Получаваме пет милиона на другия ден! Също като едно време — делим на пет. Специално аз рискувах всичко — чистото си досие и живота, който водех, независимо дали е лош или добър.
— Ще влезем тримата. Боби, Барни и аз — обясни Мики. — Дий ще е отвън с уоки-токито. Нед, запазил съм най-тънката работа за теб.
От мен се искаше само да обиколя из Палм Бийч и да задействам алармените инсталации в няколко скъпи къщи. Всичките им собственици щяха да бъдат на някакъв благотворителен бал в „Брейкърс“. Разполагах със снимки на къщите и, разбира се, с техните адреси. Местният полицейски участък бе малък и след като алармите отвсякъде писнеха, полицаите щяха да заприличат на Кийстоунските ченгета, мъчещи се да поемат в петнайсет посоки едновременно. Мики знаеше как да влезе в интересуващия ни обект и да обезвреди алармата. Може би трябваше да се погрижи и за една-две прислужнички, но просто нямаше как. Най-трудната част бе да не повредят картините, като ги свалят от стената.
— Сигурен ли си? — обърнах се аз към Мики, прехвърляйки в ръце снимките на къщите. — Знаеш, че искам да вляза с вас.
— Няма какво да доказваш — поклати глава той. — Не си арестуван нито веднъж. Колкото до нас, какво значение има дали ще ни добавят още една присъда или не? А теб, ако те хванат, за какво могат да те осъдят? Най-много за дребно хулиганство.
— Ако те хванат, изобщо не идвай тук — засмя се Барни и отпи от бирата. — Ще ти запазим половината дял.
— Всички гласувахме — обади се Дий. — Няма какво да си чешем езиците. Просто искаме да те запазим здрав и читав. За твоята малка Тес! — изкиска се тя.
Погледнах адресите. „Ел Браво“, „Кларк“, Уелс Роуд — едни от най-красивите улици в Палм Бийч. Там живееха приказно богатите.
— Ще се видим пак тук в девет и половина — каза Мики. — А парите до утре трябва да са по сметките ни. Въпроси?