— Нали си им казала? — изненадано я погледнах аз.
— Да — кимна Ели. — Или поне си мислех, че съм ги предупредила.
Мина цяла секунда, преди да разбера какво намеква.
Никога не бях се замислял какъв гняв изпитвам, докато се бях крил от властите, опитвайки се да докажа, че съм невинен. Обаче сега всичко се надигна изведнъж като буря, която не можех да сдържа: Стратън винаги е разполагал с вътрешен човек, той държеше картите…
Покрай нас профучаваха коли, но сякаш не ги чувах.
— Какво правим оттук нататък? — попитах аз.
— Можем да накараме баща ти да даде показания, Нед, но в съда е необходимо нещо повече от едно голо обвинение. И то изречено от човек, който има зъб на друг и историята му е доста съмнителна. Това не е доказателство.
— Но ти имаш доказателство.
— Не. Знам само, че някой е прикрил работата с Тес Маколиф. Ала ако отнеса това нещо на шефа си, той едва ли би го удостоил и с поглед.
— Току-що погребах брат си, Ели. Какво очакваш? Да си седна на задника и да оставя Стратън и ония копелета да си разиграват коня ли?
— Не, не очаквам това, Нед.
В меките й сини очи се промъкна решително изражение. Погледът й сякаш казваше: „Искам да ми помогнеш да го докажа“.
Затова единствените думи, които казах, бяха:
— С теб съм.
87.
Два дни по-късно Ели разполагаше с доказателството.
Беше все едно да гледаш картина от различен ъгъл. Така светлината се отразява различно и всеки образ се променя. Тя знаеше, че както и да завърши търсенето, всичко зависеше от това доказателство. Затова трябваше да бъде сигурна.
Най-напред се зарови в полицейския доклад за убийството на Лиз Стратън и последвалото го самоубийство. В него бе описана историята на пистолета. Както Лоусън правилно бе отбелязал, балистичните му данни напълно съвпадаха с тези на оръжието, използвано при касапницата на приятелите на Нед в Лейк Уърт. Точно този пистолет правеше обвиненията срещу Лиз и телохранителя да изглеждат непробиваеми.
Тя разгърна страницата.
По-нататък пишеше, че тази берета, 32-ри калибър, е била конфискувана преди две години при съвместна акция на полицията и ФБР срещу наркотрафиканти. Намирала се е в полицейското управление в Маями и е била част от оръжия, изчезнали преди една година по много мистериозен начин.
Пол Ейнджълос, убитият телохранител, е бил бивш полицай от Маями. Как така е станало, че един от хората на Стратън е бил въоръжен с „мръсно оръжие“? Ели прегледа имената на ченгетата, участвали в акцията в Маями. Мислеше, че там ще види записан и Ейнджълос, но всъщност името, което я накара да изтръпне, бе в края на списъка.
Това може да е случайност, каза си тя. А на нея й трябваше солидно доказателство.
След това се разрови в досието на Ърл Ансън — оня тип, който бе убил брата на Нед в Броктън. Как е успял да се свърже със Стратън?
Оказа се, че Ансън е отдавнашен познайник на полицията във Флорида — въоръжен грабеж, рекет, наркотици. Излежал е две присъди — едната в Тампа, а другата в Глейдс. Но това, което я озадачи и в двата му престоя в затворите, бе доста ранното му освобождаване. За въоръжен грабеж се полагат от четири до шест години, а той бе излязъл след четиринайсет месеца. А втората поява зад решетките е била още по-кратка — за второ углавно престъпление е бил приспаднат срокът в предварителния арест.
Ясно бе: Ансън е имал вътрешен човек!
Ели позвъни в управлението на затвора в Глейдс, намиращ се на около шейсет и пет километра западно от Палм Бийч. Успя да се свърже със заместник-директора Кевин Флечър. Попита го как така е станало, че Ърл Ансън на два пъти е успял да се вреди за предсрочно освобождаване.
— Ансън ли? — възкликна Флечър, прелиствайки досието му. — Дали не прочетох някъде, че си намерил майстора в Бостън?
— Трети път няма да го видите, ако това имате предвид — потвърди Ели.
— Не е кой знае каква загуба — въздъхна зам.-директорът, — но изглежда, някой е бил доста гъст с него. Имал си е вуйчо владика. Покровител, под чиято протекция е бил, агент Шъртлеф. И то не заради тези неща, заради които е влязъл в затвора. Бил е нечий информатор.
Информатор, Ели се замисли над това, после побърза да благодари на Флечър. Стори й се, че е попаднала в задънена улица. Невъзможно беше да намери чий информатор е бил, без това да се разчуе.
Затова тя опита друг подход. Обади се на един свой приятел, Гейл Силвър, Който работеше в щатската прокуратура в Маями.