— Трябва ми информация за един престъпник на име Ърл Ансън. Участвал е в грабежа на произведения на изкуството, по който случай в момента работя. Мислех си дали няма да можеш да ми дадеш списък на процеси, на които той е бил викан като свидетел?
— Той да не е бил свидетел под наем? — подкачи я Гейл.
— Информатор — отговори Ели. — Опитвам се да разбера дали не е бил свързан с престъпни групи по укриване на крадени стоки или произведения на изкуството.
Излъга го, но не изцяло.
— Какво точно ти трябва? — попита я по-сериозно приятелят й.
— Ами да видя имената на обвиняеми, на ищци… — започна да изброява Ели предпазливо. Продължи, затаявайки дъх: — Особено на агентите, работели по случая, Гейл… Ако, разбира се, можеш да включиш и това.
88.
На другия ден Ели почука на вратата на Морети. Завари шефа си, задълбочен над някаква папка. Той неохотно й махна да седне, промърморвайки:
— Някакъв доклад ли?
Отношенията й със специален агент Морети напоследък бяха тръгнали от зле към по-зле. Явно след ареста на Нед се чувстваше изместен от някакво си дребно агентче, което изведнъж се оказа в центъра на събитията.
— Занимавах се с една работа — започна Ели, без да сяда. — И излезе едно нещо, с което не знам какво да правя. Става дума за картините.
— Добре де — Морети се облегна в стола, отмествайки папката настрана.
— Нед Кели спомена нещо. — Ели най-сетне седна на предложения й стол, слагайки папката на коленете си. — Знаеш, че отиде до Бостън за погребението на брат си.
— Да, аз също исках да си поговорим малко за него. — Морети кръстоса крака.
— Там той говорил с баща си. И той му намекнал, че знае кой е доктор Гаше, макар че това е малко като гръм от ясно небе, сър.
— Кой на кого намекнал? — наведе се рязко напред шефа й.
— Бащата на Кели подхвърлил на сина си — отвърна Ели. — Нещо повече, той му дал да разбере, че доктор Гаше е човек от правоохранителните органи, тук.
Морети присви очи.
— Откъде бащата на Нед Кели разполага с такава информация?
— Нямам представа, сър — отвърна Ели. — Ето това искам да разбера и аз. Обаче изведнъж започнах да се питам защо полицията на Палм Бийч не предприе никакви действия по връзката на Стратън с Тес Маколиф, за която ви казах. Вие предадохте ли им я?
Морети кимна:
— Разбира се.
— Познавате Лоусън, който е шеф на детективите, нали? Винаги съм имала съмнения спрямо него.
— Спрямо Лоусън ли?
— Три пъти съм ходила в дома на Стратън и трите пъти съм заварвала там Лоусън — продължи Ели.
— Е, и какво от това, специален агент Шъртлеф?
— Проверих и „трийсет и двойката“, използвана от Лиз Стратън — каза Ели, без да обръща внимание на подмятането. — Знаете ли откъде е този пистолет? Откраднат е бил от склада за улики в полицията.
— Нали не мислиш, че не се сещам накъде биеш с всичко това? Набра точки с ареста на Нед Кели и сега се опитваш да станеш ченгето на века! Нали бяхме постигнали споразумение? Доколкото това засяга Бюрото, случаят с тези убийства е разрешен. Балистична експертиза, мотив — всичко е бетон
— Аз обаче говоря за картините. — Ели го гледаше право в очите. — Помислих си, че няма да е зле да чуя този старец със собствените си уши. Ако нямате нищо против?
Морети сви рамене.
— Бих могъл да изпратя наши хора оттам.
— Нашите хора не са в час с тази работа и не знаят какви въпроси да задават — парира го Ели.
Морети не отговори. Скри лице зад дланите си и явно се замисли.
— Кога смяташ да тръгнеш?
— Утре сутринта — отвърна Ели. — В шест. Ако старият е толкова болен, колкото чувам, по-добре да съм при него веднага.
— Утре сутринта — кимна Морети унило, сякаш премисляше нещо друго. След това я погледна решително, като че ли вече бе решил как да постъпи.
— Гледай да бъдеш по-внимателна — усмихна се той. — Нали си спомняш какво стана последния път, когато отиде там?
— Не се безпокой — усмихна се и Ели. — Каква е вероятността такова нещо да се случи два пъти подред?
89.
Вечерта Ели навлече една стара тениска, взе си душ и се вмъкна в леглото около единадесет.
Бе уморена, но и странно напрегната. Не включи телевизора. Почете за Ван дер Хайден — холандски художник от седемнадесети век, но през повечето време се улавяше, че се взира в празното пространство пред себе си.