Бе разбрала каквото искаше и сега въпросът се свеждаше само до това какво да прави по-нататък. Накрая изгаси лампата и придърпа чаршафите до брадичката си. Нямаше начин да заспи. Обърна поглед към часовника. Бяха минали двайсет минути. Тя се заслуша в тишината на къщата.
Изведнъж откъм хола нещо като че ли изскърца. Ели замръзна и затаи дъх. Самият под поскърцва или някой се е вмъкнал през прозореца. Тя обикновено го оставяше отворен заради ветреца.
Отворила широко очи, тя се ослушваше, не смеейки да помръдне.
Настана пълна тишина.
После проскърцването отново се чу.
Двайсетина секунди Ели стоя напълно неподвижна. Грешка не можеше да има.
В къщата някой ходеше.
Исусе Христе! Тя предпазливо си пое дъх. Сърцето й бясно се блъскаше в гърдите. Бръкна под възглавницата и напипа пистолета, който обикновено оставяше на закачалката в гардероба. Тази вечер обаче, за по-сигурно, го беше взела при себе си. Внимателно свали предпазителя и измъкна оръжието изпод възглавницата. Каза си, че трябва да запази спокойствие, но усещаше, че устата й пресъхва.
Не беше сбъркала. Това щеше да стане тази нощ!
Този път проскърцването се чу по-наблизо. Ели усети, че човекът в хола бавно напредва към нейната спалня.
Можеш да го направиш, помисли си тя. Знаеше, че именно това ще се случи. Просто изчакай още малко!
Предпазливо се взря в мрака и видя как някакъв силует се промъква през безшумно отворената врата. След това се чу тих звук, от който кръвта й се смръзна. Изщракване на предпазител.
Мамка му! Сърцето й едва не спря. Копелето се кани да ме застреля.
Нед… какво чакаш?
В спалнята светлината сякаш избухна. В другия край на стаята стоеше Нед с пистолет, насочен към влезлия.
— Хвърли го, задник такъв! Веднага!
Ели изхвръкна изпод завивките и седнала в леглото, стисна пистолета с две ръце.
Той стоеше, без да помръдне, заслепен от внезапно лумналата светлина, насочил пистолета безсмислено някъде между Ели и Нед.
Морети.
— Хвърли го! — повтори Ели. — Защото ако той не стреля, аз ще го направя!
90.
Нямах представа какво ще стане по-нататък. Какво ще направи Морети? Бяхме в някаква безумна патова ситуация. Никога не бях стрелял по човек. Ели също.
— Предупреждавам те за последен път! — Ели се поизправи на леглото. — Хвърли го, иначе ще те застрелям!
— Е, добре — кимна Морети, поглеждайки ту единия, ту другия.
Държеше се спокойно, сякаш не за пръв път изпадаше в подобно положение. Той бавно извъртя пистолета в ръцете си и леко го сложи на леглото й.
— Държим къщата ти под наблюдение, Ели. Видяхме Нед Кели да влиза. Решихме, че е намислил нещо лошо. Притеснихме се. Знам как изглежда цялата тази работа, но си помислих, че ще е по-добре да…
— Лъжеш, Морети — поклати глава Ели и се измъкна от леглото. — Казах ти вече, че проследих откъде идва пистолетът на Лиз. Конфискуван е при акция, в която си участвал и ти. А за този какво ще кажеш, а? И той ли е откраднат от склада за улики в Маями?
— Господи — изпъшка човекът от ФБР, — нали не мислиш, че…
— Точно това мисля, гад такава! И не предполагам, а знам за теб и Ърл Ансън. Знам, че е бил твой информатор. Твърде късно е да се правиш на глупак, за да се измъкнеш и оттук. Не е необходимо да ходя до Бостън. Бащата на Нед вече е проговорил. Казал му е, че те познава от времето, когато си работел в Бостън. Ти ме държиш под наблюдение, а? Тогава къде ти е екипът? Какво чакаш? Повикай ги.
Морети преглътна с усилие. После изведнъж лицето на агента от ФБР се отпусна. И той примирено сви рамене.
— Така ли уби Тес Маколиф? — Ели взе неговия пистолет. — Прокрадна се в банята й и я удави, нали?
— Не знам — поклати глава Морети. — Не съм я убил аз. Човекът на Стратън го направи.
Стиснах пистолета по-здраво:
— Обаче моите приятели в Лейк Уърт… Ти ги изби, нали, мръсен кучи син!
— Ансън ги застреля — с безразличие ме изгледа Морети. — Съжалявам, Неди. Майка ти не ти ли е казвала какво става с оня, който вземе нещо, което не е негово?
Тръгнах към Морети. Нищо не би ме зарадвало в момента повече от това да му строша челюстта.