— Моята също, сър — погледна го Ели право в очите.
— Точно така — кимна супервайзърът и погледна към Фик и Харпъринг.
— Нещата в момента изглеждат такива — намеси се адвокатът, — че ако Стратън се измъкне, ще трябва да чистим боклуците от най-голямата бъркотия от Уотъргейт насам.
Коул разтриваше енергично слепоочията си:
— Просто за да се намираме на приказка, да ви попитам: специален агент Шъртлеф, какво точно ще ви трябва, за да свършите тази работа?
— Бих искала да се разчуе, че Морети не е казал нито дума за Стратън. Че аз съм свалена от това дело. И че Вътрешен отдел ме разследва.
— О, това няма да бъде никак трудно — кимна Коул.
— И още нещо — продължи Ели, след като така и така бе стъпила в огъня.
— Какво има още? — погледна я отчаяно супервайзърът.
— Това може би ще бъде малко нередно, сър…
— Да бе, защото до този момент всичко върви като по книга! — избухна Коул.
Ели пое дълбоко дъх.
— Ще ми трябва и Нед Кели, сър.
94.
Двамата със Соли играехме на карти. Бяхме седнали навън до басейна, под навеса на съблекалните. Беше ми заповядано да не мърдам от къщата, докато ролята ми в онова, което се бе случило в дома на Ели, не се изясни напълно.
Бях нарушил правилата на гаранцията, притежавайки огнестрелно оръжие.
Знаех, че Ели е загазила, че онова, което направихме, може да й струва работата. Вече всичко се бе разчуло — участието на баща ми, разкритията за Морети, нашият разговор с Лиз, моя милост…
След смъртта на Лиз и Морети не можехме да обвиним Стратън почти в нищо. Той бе написал съвършен сценарий. От всички неща това ме вбесяваше най-много. И работата с баща ми. Франк си мислеше, че по този начин си оправя сметките с Човека, но иронията се състоеше в това, че като дръпна спусъка, той просто пусна Стратън на свобода.
— Продължаваш да чистиш купи, а аз продължавам да ги прибирам — каза Сол с извинителна въздишка.
— Днес май нямам хъс — поклатих глава аз, теглейки карта.
— Спортен хъс ли? Ами че ти спиш, Нед. И ако я караш в същия дух, до утре следобед ще съм си върнал гаранцията. След това можеш да вървиш по дяволите, ако искаш. Ама съм обещал на съдията.
Усмихнах му се.
— Притеснявам се за Ели.
— Виждам, синко, но според мен всичко ще бъде наред. Момичето може да се оправи само без грешка.
— Тя се опита да ми помогне, а аз я вкарах в беля. Искам да пипна Стратън. Бях сигурен, че този път няма да ми избяга.
— Знам, синко. — Сол сложи ръка върху моята. — И според мен все още имаш възможност да го направиш. Нека ти кажа някои неща за типове като Денис Стратън. Знаеш ли къде е тяхната слабост? Винаги си мислят, че са най-голямата риба във вира. Но можеш да ми вярваш, Нед, че винаги има една, която се оказва малко по-голяма. — Той ме погледна право в очите. — Но първо трябва да направиш нещо по-важно.
— Какво? — усмихнах се аз. — Сделка?
— Не, говоря за баща ти, синко…
— Причината да сме в тази каша е точно моят блестящ баща — отвърнах, издърпвайки ръката си изпод дланта на Сол. — Ако той не се беше намесил, сега щяхме да имаме човек, който да свидетелства срещу Стратън. Нито за миг не мога да си представя, че е действал, подтикван от благородни чувства.
— А аз смятам, че е действал по единствения начин, който е познавал. Човекът е болен, Нед. Господи, Нед, четворката…
— Какво?
— Пропусна ми четворката пика. Ти не мислиш, Нед.
Погледнах си картите и се уверих, че умът ми в момента е на светлинни години от играта.
— Трябва лично да се грижиш за своите работи, синко — продължи Сол. — Нещата със Стратън ще се наредят така или иначе. Но докато работиш по това нещо — добави той, подреждайки картите си, — може би ще успея да ти дам едно рамо.
— За какво става дума, Сол?
— Играй, синко… Става дума за рибата. По-късно ще говорим.
Играх десетка каро.
— Ритъм — Очите на Соли проблеснаха тържествуващо и той си свали картите. — Та ти не оказваш никаква съпротива! — Той придърпа листа с точките. — Ако ще я караме така, по-добре да те пусна да се върнеш в затвора.
Уини, камериерката на Соли, се появи и каза, че имаме гост. На две крачки след нея вървеше Ели.
Скочих от стола.
— Ушите ти сигурно горят, мойто момиче — усмихна се Соли. — Я го виж твоя приятел. Толкова се притеснява за теб, че не може да играе карти като хората.