Той сведе поглед към пакета, навлажнявайки устни с нервно движение на езика. Челото му се ороси от пот.
Из тълпата започна да се разнася приглушен шепот. Хората се примъкваха по-наблизо, за да разберат какво става.
— Но това… Това е абсурд! — заекна мъжът, оглеждайки се да открие някое приятелски настроено лице. Хората обаче мълчаха, вперили в него любопитни погледи. Още малко и щях да изпадна в еуфория.
Тогава той се извърна към мен, но вместо да дава обяснения, лицето му си възвърна обичайното спокойно изражение.
— Това жалко представление може всъщност да даде резултат — каза той с внезапно проблеснали очи. — Ако, разбира се, картината наистина е в този пакет. Нали така, господин Кели?
В залата изведнъж се възцари мъртва тишина. Усетих как всички глави се извърнаха към мен. Стратън знаеше, че стоката не е у мен. Но откъде?
— Хайде, отворете го. Покажете на света доказателството. Нещо не ми се вярва да е във ваша полза, когато започнат да произнасят присъдата ви.
Откъде знаеше? Мозъкът ми трескаво запрехвърля възможностите. Ели? В никой случай! Лоусън? Той пък не бе в час. Стратън имаше още някоя къртица, човек във ФБР.
— Аз ви предупредих, господин Кели — усмихна се студено мъжът. — Не ми губете времето.
Опашката ме сграбчи за лакътя. Забелязах как Чамп си пробива път през тълпата, питайки ме с очи какво да прави.
Вперих бесен поглед в Стратън. Можах само да изплюя безпомощния въпрос:
— Откъде?
— Аз му казах, Нед — обади се един глас от тълпата.
Познах го веднага. И сърцето ми като че ли спря. Всичко, в което бях вярвал, започна да се разпада около мен.
— Нед Кели — каза с любезна усмивка Стратън. — Мисля, че се познавате със Сол Рот.
105.
— Съжалявам, Нед — каза Сол, бавно измъквайки се от тълпата.
Все едно ми бяха ударили шамар. Замръзнах намясто от изненада, пребледнял и онемял. Сол бе моето тайно оръжие, моето скрито в ръката асо.
Стоях, без да помръдна, вперил ням и изумен поглед в стареца — сърцето ми още малко и щеше да се пръсне под тежестта на това, което съзнанието ми вече бе започнало да осмисля. Бях видял да убиват брат ми. Най-добрите ми приятели бяха брутално избити. Но до този момент всъщност не знаех срещу какво се боря. С богаташката клика. Това си беше клуб, а аз бях извън него. Усетих в очите си сълзи.
— Ти беше прав — въздъхна Сол с виновна усмивка. — Посредничех при една частна сделка между Денис и един много търпелив колекционер от Близкия изток. Той е скрил картината в сейф, където тя ще престои следващите двайсет години. Доста доходна сделка, ако мога така да се изразя…
Не можех да повярвам на ушите от всяка дума, излязла от устата му, ме пронизваше като копие. Дано да е така, Сол. Дано да те зарадват тези пари, които доведоха до смъртта на брат ми и на най-добрите ми приятели.
Стратън кимна на Опашката. В ребрата ми изведнъж се впи някакъв тъп предмет. Пистолет.
— Но това, което не очаквах, алчен кучи син такъв — продължи Сол с внезапно променен тон, извръщайки се към Стратън, — бе, че всички тези хора ще умрат.
Стратън примигна и подигравателната му усмивка моментално се стопи.
— Или че си способен да убиеш Лиз, с чието семейство се познавам от четиридесет години, гаден и отвратителен шибаняк!
Челюстта на Стратън се стегна и той впери изумен поглед в Сол.
— Гледахме отстрани, без да можем да направим нещо, чудовище такова, докато ти бавно й изсмукваше живота. Заради това всеки от нас носи известна вина за това. Ако има нещо, заради което да се срамувам от цялата тази отвратителна каша, то е именно това, че Лиз беше добро момиче.
Соли бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади едно найлоново пликче. В него се виждаше някакъв хотелски ключ. „Бразилиън Корт“. Точно както го бяхме планирали. Ключът на Тес. Той се обърна към Опашката, който още притискаше пистолета към ребрата ми.
— Ти си забравил това в джоба си, малкият. Следващия път гледай да си по-внимателен.
Стратън не отделяше хипнотизирания си поглед от ключа и лицето му бавно посивяваше. Всички в Кръглата зала видяха променения израз на лицето му.
Лиз бе намерила ключа на Тес. Беше го прецакала от онзи свят.
Не знаех кое ми доставя по-голямо удоволствие — да гледам как Стратън се смалява пред очите на богаташите или да си мисля как Дейв и Мики биха дали мило и драго само и само да присъстват на тази сцена.