Соли ми намигна, сякаш казваше: „Сгащихме го, Нед!“. Но аз си мислех: „Господи, Дейв, дано да гледаш отнякъде. Обзалагам се, че си умираш от кеф“.
След това Соли се извърна към Лоусън:
— Мисля, че вече имаш доказателството, което ти трябва.
Детективът пристъпи напред и хвана богаташа за лакътя. Никой в залата не бе по-шашнат от мен. Двамата с Ели си мислехме, че той е човек на Стратън.
— Арестувам ви за убийството на Тес Маколиф и Лиз Стратън.
Мъжът не помръдваше, вперил слисан поглед в Сол. Само устните му потрепваха.
После всичко изведнъж като че ли експлодира. Опашката отдръпна пистолета от ребрата ми и вкопчвайки ме в мъртва хватка през шията, го насочи към детектива. В същия момент от тълпата изхвръкна Чамп и го блъсна с тялото си с всичка сила. Двамата се строполиха на пода, но Чамп се оказа върху него.
— Никак не ми е приятно да ти причинявам това, брато, ама ти ми дължиш един хромиран спойлер за мотора.
Чамп го тресна с чело в носа и главата на горилата се блъсна в пода с тъп звук.
Точно в този момент пистолетът гръмна.
Разнесоха се писъци и хората наоколо хукнаха към изхода с викове: „Някой стреля!“.
Погледнах към Стратън, към Лоусън, към Соли… Чамп бе обкрачил тялото на Опашката. По устните му потрепна недоверчива усмивка. Отначало си помислих, че ще вдигне глава и ще каже: „Видя ли? Нали ти обещах, че ще ти пазя гърба, брато?“. Но след това проумях, че е изпаднал в шок. На бялата му риза изби червено петно.
— Джеф! — изкрещях аз.
Той се наклони бавно на една страна. Хвърлих се напред, подхванах го и леко го положих на пода.
— Мамка му, Неди! — рече тихо той. — А за това нещо копелето ще има да ми дължи чисто нов мотор.
Изтрещя още един изстрел и се започна касапницата. Вдигнах глава и видях, че стреля другият телохранител на Стратън. Лоусън бавно се свлече на пода. Всички останали се проснаха по лице.
В гърдите на телохранителя попадна куршум и той отхвръкна назад през прозореца, повличайки пердетата и сваляйки целия корниз върху себе си. После зърнах Стратън — отстъпваше назад, насочвайки се към кухнята.
Завиках в микрофона:
— Чамп е ранен!
Но Ели не се обаждаше. По дяволите, та нали аз бях променил плана!
— Господи, брато, бягай — продума Чамп и навлажни устни. — За бога, при мен всичко е наред.
— Дръж се! — стиснах му ръката аз. — Ченгетата ей сега ще дойдат. Престори се, че чакаш да ти донесат бирата.
— Да бе, една биричка наистина ще ми дойде хубаво.
Протегнах се и взех пистолета на Опашката. После се втурнах след човека, който бе поръчал да убият брат ми.
106.
Стрелбата бе свършила, когато Ели и другите двама агенти от ФБР нахлуха към залата. Навън се трупаха ошашавени от изстрелите мъже в смокинги и жени във вечерни тоалети. Виждайки жилетките с буквите ФБР на гърба, всички заговориха в един глас:
— Вътре някой стреля, има ранени.
С изваден пистолет, Ели се втурна в залата. Охраната на хотела вече бе тук. Вътре почти не бяха останали хора. Навсякъде се търкаляха обърнати столове и маси, разбити вази и разпилени цветя.
Видя Лоусън, облегнат на стената, с червено петно на рамото. До него бе клекнал Карл Брийн и крещеше нещо в радиото. На пода имаше още три тела. Двама от тях май бяха от хората на Стратън. Единият се бе усукал в едно от пердетата и не помръдваше. Другият бе Опашката, онази свиня, дето бе гонил Нед. Не даваше признаци на живот и явно не се канеше да бяга.
Третия Ели позна по оранжевата прическа.
— Чамп! Боже господи!
Тя се втурна към него. Джеф лежеше по гръб с вдигнато коляно. Цялата му лява страна бе подгизнала от кръв, лицето му бе пребеляло, гледаше леко отнесено.
— О, боже, Чамп… — Ели коленичи до него.
Един от охраната на хотела крещеше по радиото, викайки „Бърза помощ“.
— Дръж се, Джеф. Ще се оправиш.
Тя сложи длан на бузата му. Бе потна и студена. Усети как очите й се пълнят със сълзи.
— Знаех си аз, че всичко това трябва да се плаща — Джеф опита да се усмихне. — Да се правя на сервитьор и не знам какво си.
Ели му се усмихна и леко го стисна за ръката. После се огледа.
— Той тръгна след него — прошепна Джеф и посочи с очи вратата към кухнята. — Нед взе пистолета на Опашката.