— Какво става, господин Кели? Да не сте дошли за отмъщение? Сладко ли е?
Още един изстрел пръсна мазилка до мен. Присвих очи през ярката светлина, но не можах да видя нападателя.
— Трябваше да направите онова, което обещахте. И двамата сега щяхме да бъдем на някое по-добро място. Обаче тук става дума за брат ви, нали? Ето какво ви пречи на вас, на всички Кели. Глупавата гордост.
Сниших се и се опитах да го открия. Последва още един изстрел, но този път куршумът свирна далеч от мен.
— Приближаваме края — почти се изсмя Стратън. — Май все пак имаме нещо общо, а, Нед? Чудно как никога не сме разговаряли за нея.
Кръвта ми завря. Тес.
— Страхотно дупе беше. Е, онези твои приятели и брат ти… Това си бе най-обикновен бизнес. Обаче Тес… Ето за нея ме е яд. И теб също, обзалагам се. Еех, ама каква курва беше.
Ако се опитваше да ме вбеси, правеше го много успешно. Изхвръкнах иззад прикритието си и дадох два бързи изстрела по посока на гласа му. Един от прожекторите изгърмя.
Веднага последва гръм. Усетих в рамото си разкъсваща болка. Пистолетът ми се изхлузи от ръката.
— О, Нед! — Стратън се показа иззад една подпора. — Внимавай, мойто момче.
Вперих поглед в копелето. На устните му потрепваше все същата високомерна усмивка, която ми бе станала толкова противна.
И точно в този момент чух шум от мотор в небето. Приближаваше някъде отдалеч, но ставаше все по-отчетлив.
След това от тъмното небе проблеснаха светлини, насочени право към нас. Хеликоптер.
— Пак сбъркахте, господин Кели — усмихна се Стратън. — Ето я и моята количка.
109.
Ели тичаше по стълбите, които започваха от кухненската врата.
Блъсна се в един сервитьор, забързан надолу, който й извика, че един тип преследвал някакъв идиот нагоре към шестия етаж. Ели му каза да спре първия агент от ФБР или ченге, което види, и да го изпрати след нея. Излизайки на шестия етаж, тя забеляза полудяла от страх камериерка, която отчаяно крещеше в слушалката да изпратят охраната. Каза й, че двама мъже с пистолети се качили на покрива.
Ели провери оръжието си още веднъж и се заизкачва по стълбището на кулата.
Какви, по дяволите, ги вършиш, Нед?, помисли си гневно тя и изтри с длан капките пот по челото си.
Отгоре долетяха гласове и тя стисна глока с две ръце. После продължи още по-бързо. Стигна до вратата и спря пред нея. Целият таван бе залян от светлина. Долу проблясваха светлините на Палм Бийч. Тя се облегна на тежката врата, знаеше, че Стратън и Нед са навън. Запази спокойствие, каза си, все едно си на тренировка. Гледай да не попадаш под огневата линия. Преценяваш ситуацията. Чакаш подкрепление.
Само че на тренировката няма човек, когото обичаш. И който умира да прецака ситуацията.
Тя пое дълбоко дъх и натисна дръжката.
После чу двата глухи гърмежа, отекнали на покрива. Това реши всичко.
110.
Бях прецакал ситуацията като последния аматьор, какъвто всъщност бях. Мисълта, че Стратън ще се измъкне, след като бе убил Мики, Дейв и собствената си жена, ме съсипваше.
— Недей да се чумериш толкова, Нед — ухили се гадно Стратън. — И двамата ще направим едно пътуване. За съжаление, твоето ще бъде по-кратко.
Той погледна за миг към хеликоптера, преценявайки горе-долу кога ще кацне, след това ми махна с пистолета да тръгна към парапета. Не исках да му се подчиня, да му доставя удоволствието да види в очите ми страх, но знаех, че единственият ми шанс в момента е да го послушам. В сградата имаше хора на ФБР. Някой от тях всеки момент щеше да дойде. Просто трябваше по някакъв начин да ги дочакам.
Пред мен имаше нисък каменен парапет — и това бе всичко, което ни отделяше от бездната, разкриваща се от шестия етаж.
— Хайде, господин Кели — каза Стратън с присмех в гласа. — Време е да направите прощалния си поклон. Точно по този начин ще ви запомнят.
Вятърът се усили и този път започна наистина да ме обхваща паника. Хеликоптерът правеше къс заход за кацане, насочвайки се към покрива. Пред мен се простираха светлините на Палм Бийч.
Стратън се спря на два метра зад мен. Пистолетът му бе насочен в гърба ми.
— Как ли ще се чувствам, Нед, като знам, че ти си мъртъв, а аз ще си пия коктейла в Коста Рика и ще си препрочитам онзи екзотичен договор срещу екстрадиране? Май не изглежда много честно от моя страна, а?