Това не са очите на лекар, седнал там под горещото юнско слънце. А на човека, който го е нарисувал.
И се питаш какво е знаел той? На кого всъщност принадлежи?
На Стратън? На Соли? На Лиз?
Във всеки случай не на мен.
Не, не на мен.
Искам да кажа, че аз съм просто един спасител.
120.
Следващата година…
Двамата с Ели водехме Дейви надолу към морето.
Този ден плажът бе тих и пуст. Вълните тихичко приплисваха. Една двойка отпускари бавно се разхождаха по брега. Възрастна жена, цялата облечена в бяло, нахлупила сламена шапка, търсеше мидички.
С Ели хванахме Дейв за ръцете и го пуснахме да нагази във водата. Ветрецът разроши русата му коса.
— Ето как се прави това — започнах да му обяснявам аз. Навих един лист на руло и го мушнах в празната бутилка от бира „Коорс“. Любимата марка на брат ми. После сложих отгоре капачката и я притиснах с длан.
— Би трябвало да държи — усмихнах се на Ели.
— Никога не съм го виждала, Нед, но мисля, че на Дейв ще му хареса — одобрително ме погледна тя.
— Ето — подадох бутилката на Дейви. Той я взе и отново приближи водата. — Течението ще я завлече навътре в морето — обясних му аз и му посочих току-що разбилата се вълна, готова да се отдръпне навътре, и викнах: — Хайде сега, хвърляй.
Двайсетмесечният ми син заплете крака през пясъка и замахна с бутилката с всичката сила, която имаше. Тя цопна едва на около три метра, но улови върха на оттеглящата се вълна и подводното течение лекичко я издърпа навътре.
Нова вълна я подхвана и тя се издигна високо, устремявайки се навътре. Нададохме одобрителни възгласи. Няколко секунди по-късно бутилката вече приличаше на малко корабче, успешно спуснато на вода, храбро борещо се с вълните.
— Къде отива, тате? — попита ме Дейви, засенчвайки очи от блестящата повърхност на морето.
— Може би в рая — каза Ели, загледана в танца й върху вълните.
— Какво има в нея?
Опитах се да отговоря, но гласът ми секна и очите ми се навлажниха.
— Подарък — отговори Ели вместо мен и ме хвана за ръката. — За чичо ти Дейв.
В бутилката всъщност бях тикнал вестникарска статия, изрязана от Ню Йорк Таймс. През последните няколко дни тя бе препечатана от всички големи световни медии.
Светът на изкуството бе разтърсен във вторник следобед, когато една картина, дарена на благотворителен търг в Палм Бийч, Флорида, за която се смяташе, че е репродукция на изчезнало платно на Ван Гог, за всеобщо смайване се оказа оригинал.
Екип от специалисти, в който влизат историци и куратори от големи търговски къщи, подложи платното на няколкодневно изследване и излезе със заключението, че това е смятаният за отдавна изчезнал втори Портрет на д-р Гаше, нарисуван само няколко седмици преди смъртта на големия художник. Доктор Роналд Съклинг от Колумбийския университет, който бе ръководител на екипа, нарече внезапната му поява „неопровержима“ и „смайващо и чудотворно събитие за света“. Той добави, че никой е нямал „ни най-малка представа“ къде е било платното през последните 120 години.
Още по-озадачаващ е начинът, по който картината внезапно се появи. Била е получена като анонимно дарение на фондация „Лиз Стратън“. Това е благотворителна институция в Палм Бийч, предназначена за събиране на средства за пострадали деца. Основана е от покойната съпруга на един финансист от Палм Бийч, която бе застреляна в трагичната серия убийства, разтърсили този модерен курорт преди четири години.
Картината бе част от негласен търг при откриването на благотворителното събитие. Говорителката на благотворителната организация Пейдж Лий Хъфти заяви: „Картината ни бе дарена анонимно. Нито за секунда не сме си помисляли, че може да е истинска“.
Стойността й, възлизаща над 100 милиона долара, я прави едно от най-големите дарения в историята на благотворителността.
„И което прави нещата да изглеждат още по-невероятни, допълни Хъфти, бе бележката, придружаваща дарението. На нея пишеше: На Лиз. Дано накрая картината донесе добро. Бележката бе подписана от Нед Кели, най-вероятно далечен намек за легендарния австралийски бандит от деветнадесети век, известен с добрите си дела“.
„Това прилича на някаква луда, щедра и необяснима шега!“, заключава Хъфти. „Но който и да е благодетелят, той е прав — този дар ще послужи за много добри дела“.
— Това ли е раят? — попита Дейв, сочейки към хоризонта.