Като се свърши коледният номер, започна идиотският филм. Такъв блудкав беше, че не можех да си откъсна очите от него. За някакъв англичанин, Алек не зная кой си, който взема участие във войната и после загубва паметта си в болницата и прочие. Излиза от болницата с бастун и куца из цял Лондон, без да знае кой е. Всъщност е херцог, но сам не знае това. Тогава среща едно хубаво, приятно и искрено момиче, което се качва на автобуса. Вятърът духва шапката й и той я улавя, и тогава двамата се качват на горния етаж на автобуса и сядат, и започват да разговарят за Чарлз Дикенс. Той е любимият автор на двамата. Херцогът носи със себе си „Оливер Твист“, и тя също. Приповръща ми се. Както и да е, те се влюбват от пръв поглед, понеже и двамата са така побъркани по Чарлз Дикенс, и той й помага в нейната издателска дейност. То, момичето, има издателство. Работите й обаче не вървят много добре, защото брат й е пияница и харчи всичките пари. Брат й пък е много озлобен тип, защото бил доктор през време на войната, а сега не може вече да оперира, защото е зле с нервите, затова смуче непрекъснато, но е доста остроумен и прочие. Както и да е, нашият Алек написва книга, а това момиче я издава и спечелва доста пара от нея. И тъкмо решават да се оженят, и някаква си Марша излиза на сцената. Марша била годеница на Алек, преди той да си загуби паметта, и тя го познава, когато той е в магазина и раздава книги с автограф. Тя казва на Алек, че е херцог и прочие, но той не й вярва и не иска да отиде с нея да посети майка си и прочие. Майка му е сляпа като прилеп. Но другото момиче, приятното, го накарва да отиде. Тя е много благодарна и прочие. И така той отива. Той пак не си възвръща паметта дори когато огромният му дог започва да скача върху него, а майка му започва да опипва е пръсти цялото му лице и донася мечето, с което се е лигавил като малък. После един ден някакви дечурлига играят крикет на моравата и го цапват по главата с една топка. Тогава паметта му се възвръща изведнъж и той отива при майка си и я целува по челото и прочие. И пак си става истински херцог и забравя приятното девойче с издателството. Бих ви разказал историята до края, но страх ме е, че ще повърна. Не защото може да разваля ефекта или нещо подобно. Няма какво да разваля, ей богу. Както и да е, накрая Алек и приятното девойче се оженват, а братът, пияницата, си оправя нервите и оперира майката на Алек, така че тя проглежда, и тогава пияницата брат и Марша се влюбват. Последната картина показва как всички вечерят на дълга маса и си скъсват задниците от смях, понеже датският дог влиза с куп паленца. Те сигурно са го мислили за мъжко куче или нещо подобно. Мога само да кажа: не гледайте този филм, ако не искате да си изповърнете и червата.
Най-голямо впечатление ми направи обаче дамата, която седеше до мене и плака през целия идиотски филм.
Колкото по-блудкав ставаше филмът, толкова повече тя плачеше. Човек би рекъл, че е страшно жалостива и прочие, но аз седях до нея и зная, че не беше такава. С нея имаше едно детенце, което се отегчаваше до смърт и искаше да отиде в клозета, но тя не го заведе. Само му повтаряше да стои мирно и да се държи прилично. Жалостива беше колкото един вълк. Ето, вземеш някого, който ще си изплаче очите заради такива глупави измислици в киното, а деветдесет на сто от тези типове ще се окажат подли мръсници по душа. Шегата настрана, така си е. Като свърши киното, тръгнах към „Уикър бар“, където трябваше да се срещна с Карл Люс, и докато вървях, се размислих за войната и прочие. Тези военни филми все така ми действат. Не зная дали ще издържа, ако трябва да отида на война. Наистина не бих могъл. Няма да е толкова лошо, ако просто те изведат и те застрелят, но човек трябва да престои във войската така дяволски дълго. Ето къде е цялото нещастие. Брат ми Д. Б. беше във войската цели четири години. И във войната взе участие — в десанта в Европа, — но наистина си мисля, че войската му беше по-противна дори от войната. По това време бях почти дете, но си спомням, че като си дойдеше в отпуск, само лежеше в леглото и не правеше нищо друго. Просто не влизаше в гостната. По-късно, когато отиде отвъд океана и взе участие във войната и прочие, нито го раниха, нито нищо, нито пък станало нужда да убива някого. Само трябвало да разкарва по цял ден някакъв нахакан генерал с щабната кола. Веднъж каза пред Али и мене, че ако е трябвало да убие някого, нямало да знае в коя посока да стреля. Каза, че и в нашата армия имало толкова много мръсници, колкото и сред нацистите. Помня, че веднъж Али го запита не е ли добре, че е взел участие във войната, защото е писател и това му дава много материал за писане и прочие. Той накара Али да донесе бейзболната си ръкавица и тогава го запита кой е най-добрият военен поет — Рупърт Брук или Емили Дикинсън. Али каза, че Емили Дикинсън. Аз самият не разбирам много, защото не чета много стихове, но съм сигурен, че ще полудея, ако трябва да съм във войската и непрекъснато с такива типове като Акли и Страдлейтър и онзи Морис, да марширувам с тях и прочие. Някога бях скаут и не изтраях повече от седмица, защото не можех да понасям да гледам тила на момчето, което вървеше пред мен. Все ни повтаряха да гледаме тила на момчето пред нас. Кълна се, ако има още една война, по-добре да ме изведат и да ме разстрелят. Няма да протестирам. Само едно не разбирам у Д. Б. обаче: той мрази толкова войната, а взе, че ме накара да прочета през лятото онази книга „Сбогом на оръжията“. Каза, че била страшно хубава. Ето това не разбирам. В нея имаше един мъж, лейтенант Хенри, уж симпатично момче и прочие. Не разбирам как Д. Б. може да мрази войската и прочие, а пък да харесва такава кофти книга. Искам да кажа например, не мога да разбера как може да харесва такава нагласена книга, а същевременно да харесва книгите на Ринг Ларднър или пък да е луд по книги като „Великият Гетсби“. Д. Б. се ядоса, като му казах, и рече, че съм още твърде малък да оценя книгата, но аз не съм съгласен. Казах му, че Ринг Ларднър и „Великият Гетсби“ много ми харесват. Просто бях луд по „Великият Гетсби“. Световен е! Смазва ме. Както и да е, радвам се донякъде, че измислиха атомната бомба. Ако има още една война, ще седна точно отгоре на една бомба. Доброволно ще седна, кълна ви се.