Пристигнах доста рано. Седнах на бара — имаше доста хора — и изпих две чаши шотландско уиски със сода, докато Люс се появи. Станах прав, като си поръчах, за да видят колко съм висок и да не мислят, че съм малолетен. После взех да наблюдавам преструванковците. Този до мен страшно ухажваше момичето, което седеше до него. Все й повтаряше, че има аристократични ръце. Уби ме. На другия край на бара беше пълно с педерасти. Не приличаха много на такива — искам да кажа, косата им не беше много дълга или нещо такова, — но пак личеше, че са педерасти. Най-после Люс се яви.
Този Люс! Какъв тип! Беше ми уж възпитател, когато учех в Хутън. Единствената му дейност обаче се заключаваше в лекции по сексуалните въпроси — късно вечер, когато стаята му се напълваше с младежи. Доста знаеше на тази тема — особено за извратените типове. Все ни разправяше за разни типове, които се сношават с овце или пък носят дамски гащички, зашити отвътре на шапките си. И за педерасти и лесбийки. Люс знаеше всички педерасти и лесбийки в целите щати. Ти само спомени някого — който и да е — и Люс ще ти каже дали е педераст или не. Понякога беше просто мъчно да повярваш, че всички тези хора киноартисти и други такива — са педерасти. Някои, за които казваше, че са педерасти, бяха дори женени, ей богу. Ти само повтаряш: „Ама нима Джо Блоу е педераст? Джо Блоу! Онзи, нахаканият, дето играе все гангстер и каубой?“ А Люс ще каже: „Разбира се!“ Все казваше „Разбира се!“. Нямало значение дали човека е женен или не. Половината женени мъже на света според него били педерасти, без дори сами да знаят това. Можело за една вечер да станеш педераст, стига да имаш склонност. Изкарваше ни ума от страх. Все чаках да стана педераст или нещо подобно. Най-страшното беше, че у самия Люс аз виждах нещо педерастко. Току ще каже: „Дай да се премерим кой е по-висок, като вървим по коридора заедно“, ще те накара да настръхнеш. А пък като отидеше в клозета, все ще си остави вратата отворена и ще разговаря с тебе, докато си миеш зъбите на умивалника или нещо подобно. Това ми се вижда педерастко. Истина. Познавах доста истински педерасти, в училище и другаде, които вечно правят нещо подобно, затова все се съмнявах в този Люс. Доста интелигентно момче беше обаче, истина ви казвам.
Като те види, никога няма да ти каже „здрасти“ или нещо подобно. Още неседнал и заяви, че може да остане само няколко минути. Имал среща. После си поръча сухо мартини. Каза на бармана да бъде много сухо и без маслина.
— Слушай, открих ти един педераст — казах му аз. — Ей там на другия край на бара. Не гледай сега. За теб го пазя.
— Ей, че остроумно! — каза той. — Все си същият Колфийлд. Кога ще пораснеш?
Много му бях отегчителен. Истина. Той обаче ми беше забавен. Такива типове много ме забавляват.
— Как си с половия живот? — запитах го. Страшно мразеше да му говориш такива работи.
— Спокойно — каза той. — Просто облегни се на стола си и седи спокойно, за бога.
— Но аз съм спокоен — казах аз. — Как е Колумбийският университет? Харесва ли ти?
— Разбира се, харесва ми. Ако не ми харесваше, нямаше да отида там — каза той. И той можеше да е много отегчителен понякога.
— А каква специалност си избра? — попитах го. — Извратеностите ли? — Просто ми се искаше да го позакачам.
— Да остроумничиш ли искаш?
— Не, само се шегувам — казах аз. — Слушай, Люс. Ти падаш интелектуално момче. Имам нужда от съвета ти. Намирам се в страшно…
Той изпъшка силно.
— Слушай, Колфийлд. Ако искаш да поседим тука, да си пийнем тихо и спокойно и да си поговорим тихо и…
— Добре, добре — казах аз.
— Успокой се. — Явно, не му се искаше да обсъжда сериозни въпроси с мене. Там е бедата с тези интелектуални типове. Никога не искат да обсъждат сериозни въпроси, ако те самите не са в настроение. Тогава взех, че заговорих на общи теми.
— Шегата настрана, как си с половия живот? — го запитах. — Още ли ходиш с онова гадже от Хутън? Онази със страхотните…
— Боже пази, разбира се, не — каза той.
— Как така? Какво стана с нея?
— Нямам никаква представа. Кой знае, щом се интересуваш, може да е станала главна курва на Ню-Хампшир.
— Това не е красиво. Щом е била такава добра да ти позволи да имаш сношения с нея, не бива да говориш така.
— О, господи! — каза Люс. — Типичен колфийлдовски разговор ли ще водим? Кажи ми още сега.
— Не — отвърнах аз, — но все пак не е красиво. Щом е била толкова добра да ти позволи…
— Необходимо ли е да продължаваме в тази насока?
Не казах нищо. Боях се, че може да се вдигне и да ме остави, ако не млъкна. Затова само си поръчах още една чаша. Искаше ми се да се напия като свиня.