— Да отида при психоаналитик ли? — попитах аз. Ето какво ми беше казал да направя. Баща му беше психоаналитик и прочие.
— Това си е твоя работа, ей богу. Личният ти живот не ми влиза в работата.
Помълчах известно време. Размишлявах.
— Да речем, че отида при баща ти и се подложа на психоанализа и прочие — казах аз. — Какво ще ми направи той? А, какво ще ми направи?
— Нищо няма да ти направи, дявол те взел. Просто ще ти поговори и ти ще му поговориш. Преди всичко ще ти помогне да разбереш по какъв начин мислиш.
— Какво, какво?
— По какъв начин мислиш. Мислите ти текат по… Слушай, нямам намерение да ти чета елементарна лекция по психоанализа. Ако това те интересува, телефонирай му и той ще ти определи час. Ако не те интересува, недей. Прави каквото знаеш.
Сложих ръка на рамото му. Братче, колко ми беше забавен.
— Много любезно копеле си наистина — казах му аз. — Това известно ли ти е?
Той си гледаше часовника.
— Трябва да тичам — каза и стана.
— Приятно ми беше да те видя.
Повика бармана и си плати сметката.
— Слушай — казах аз, преди да си отиде, — тебе правил ли ти е баща ти някога психоанализа?
— На мене ли? Защо питаш?
— Ей така. Правил ли ти е? Кажи.
— Не съвсем. Помогнал ми е да се приспособя до известна степен, но подробна психоанализа не е ставало нужда да ми прави. Защо питаш?
— Просто така. Интересуваше ме.
— Е, не се притеснявай! — каза той. Вече оставяше бакшиша за келнера и се готвеше да си върви.
— Изпий още една чашка — казах аз. — Моля ти се. Адски самотен се чувствам тази вечер. Не се шегувам. Той обаче каза, че не може. Вече бил закъснял и си отиде.
Пустият му Люс. Повръщаше ми се от него, но имаше добър речник. Най-богатият речник от всички момчета в „Хутън“ по мое мнение. Държахме специален изпит по това.
ГЛАВА XX
Останах да седя, да се напивам все повече и да чакам тези Тина и Жанин да излязат на сцената и да изпълнят номера си, но ги нямаше. Един тип с къдрава коса, същински педераст, излезе да свири на пиано, а след него онази неговата хубавица Валенсия излезе да пее. Хич я нямаше, но все пак беше по-добра от Тина и Жанин, че поне пееше хубави песни. Пианото беше точно до бара, където седях, и тази Валенсия стоеше точно до мене. Аз й понамигнах, но тя се престори, че не ме вижда. Сигурно не бих се държал така, ако не бях вече адски пиян. Като свърши номера си, тя избяга така бързо, че дори не ми даде възможност да я поканя на чашка, затова повиках келнера да дойде. Казах му да попита Валенсия дали иска да изпие една чаша с мене. Каза, че ще я пита, но сигурно не й е предал поръчката ми. Такива са хората — никога не предават поръчката ти.
Братче, седях на този идиотски бар до около един часа и се напих като свиня. Едва гледах. Стараех се поне да не бъда шумен. Не исках никой да забележи и да започне да разпитва на колко съм години и прочие. Но, братче, едва гледах. Като се напих съвсем, пак започнах с тази глупава история — да си въобразявам, че имам куршум в червата. Все си държах ръката на стомаха под сакото, за да не капе кръвта ми по пода. Не исках никой да разбере, че съм ранен. Исках да прикрия факта, че съм едно ранено копеле. Накрая пак ми се прииска да ударя един телефон на моята Джейн и да видя дали си е вече у дома. Тогава се разплатих. Станах от бара и отидох до един автомат. Продължавах да си държа ръката под сакото, за да спирам кръвта да не тече. Братче, колко бях пиян!
Но когато влязох в телефонната кабина, вече нямах настроение да се обаждам на Джейн. Предполагам, защото бях прекалено пиян. Тогава взех, че звъннах на Сали Хейз.
Трябваше да извъртя най-малко двайсет номера, докато налучкам нейния. Братче, две не виждах!
— Ало — казах аз, когато някой вдигна слушалката. Почти изревах това „ало“, толкова бях пиян.
— Кой е там? — запита един студен женски глас.
— Аз съм, Холдън Колфийлд. Искам да говоря със Сали, моля.
— Сали спи. Тук е баба й. Защо се обаждате в такъв късен час, Холдън? Знаете ли колко е часът?
— Да. Искам да говоря със Сали. Много е важно. Повикайте я.
— Сали спи, млади човече. Позвъни й утре. Лека нощ.
— Събудете я! Събудете я, хей! Ама че работа! — Тогава се чу друг глас.
— Холдън, аз съм — каза Сали. — Какво ти е дошло на ума?
— Сали, ти ли си?
— Да. Стига си крещял. Пиян ли си?
— Да. Слушай, чуваш ли? Ще дойда на Бъдни вечер. Разбра ли? Да ти окича идиотската елха. Съгласна ли си? А, Сали, съгласна ли си?
— Да. Ти си пиян. Иди да спиш сега. Къде си? Кой е с тебе?
— Сали, ще дойда да ти окича елхата. Съгласна ли си, а?