Както и да е, влязох в стаята на Д. Б. тихичко, като мушичка и запалих лампата на бюрото, Фийби дори не се събуди. На светлината на лампата седнах да я погледам малко. Тя си спеше с лице на една страна върху възглавницата. Устата й беше съвсем отворена. Странна работа. Вземете някой възрастен и ще ви се види отвратителен, ако е заспал с широко отворена уста, но с децата не е тъй. Децата са си хубави и така. Може и цялата им възглавница да е олигавена, пак са си хубави.
Започнах да обикалям из стаята тихичко и да разглеждам нещата. За разлика от преди сега се чувствах чудесно. Вече дори престанах да мисля, че ще се разболея от пневмония или нещо подобно. Просто ми беше добре за разлика от преди. Дрехите на Фийби бяха на един стол до леглото. Много е прибрана за дете. Искам да кажа, че не си разхвърля нещата наоколо като някои деца. Никак не е разпиляна. На гърба на стола беше закачила жакетчето си от онова, тютюневото костюмче, дето мама й го донесе от Канада. А пък блузката и другите неща бяха на седалката. Обувките и чорапките й на пода, точно под стола, прибрани една до друга. Никога не бях виждал тези обувки. Нови бяха. Тъмнокафяви, спортни, нещо като моите, и чудесно вървяха с костюма, дето мама й го донесе от Канада. Хубаво я облича мама. Наистина. Майка ми има страшно добър вкус за някои работи. Не я бива да купува кънки и тям подобни, но за дрехи, няма друга като нея. Искам да кажа, Фийби винаги е облечена с някоя рокля, която те смазва. Вземете повечето деца, дори когато родителите им са богати и прочие, обикновено са облечени с ужасни рокли. Но само да видехте наша Фийби в този костюм, дето мама й го донесе от Канада! Без шега, бива си го! Седнах на бюрото на Д. Б. и започнах да разглеждам нещата по него. Повечето бяха училищни принадлежности на Фийби. Най-вече книги. Тази най-отгоре беше озаглавена „Аритметиката е удоволствие!“ Отворих първата страница и погледнах. Ето какво беше написала наша Фийби на нея: ФИЙБИ УЕДЪРФИЙЛД КОЛФИЙЛД.
Уби ме. Второто й име е Джоузефийн, ей богу, никаква ти Уедърфийлд. Обаче тя не си харесва името. Всеки път, като я видя, си е прикачила ново второ име. Под аритметиката имаше география, а под географията — учебник по правопис. Много е добра по правопис. Всъщност по всички предмети е много добра, но най-добра е по правопис. А под учебника по правопис имаше куп тетрадки. Барем хиляда тетрадки. Надали сте виждали дете с толкова тетрадки. Отворих най-горната и погледнах първата страница. На нея беше написано:
Бърни, чакай ме през междучасието, има да ти кажа
нещо много, много важно.
На първата страница имаше само толкова. На втората:
Защо в Югоизточна Аляска има толкова много консервни фабрики?
Защото там има много сьомга.
Защо има там ценни гори?
Защото климатът е подходящ.
Какви мерки е взело нашето правителство, за да
направи живота на ескимосите в Аляска по-лек?
Потърси отговора за утре!!!
Фийби Уедърфийлд Колфийлд
Фийби Уедърфийлд Колфийлд
Фийби Уедърфийлд Колфийлд
Фийби У. Колфийлд
Фийби Уедърфийлд Колфийлд
Моля, подайте на Шърли!!!
Шърли, ти каза, че си Стрелец,
но си просто Телец, донеси си кънките, като дойдеш у дома.
Седнах на бюрото на Д. Б. и прочетох цялата тетрадка. Не ми отне много време, а такива работи, като детски тетрадки на Фийби или чии да са, мога да чета цял ден и цяла нощ. Убиват ме, като ги чета. После си запалих още една цигара — последната.
Трябва да бях изпушил най-малко три пакета този ден. Най-после я събудих. Ами че не можех да седя на това бюро цял живот, при това се боях да не нахълтат внезапно родителите ми, а ми се искаше да си побъбря с нея преди това. Затова я събудих. Тя много лесно се събужда. Искам да кажа, не е нужно да й крещиш или нещо подобно. Всъщност стига само да седнеш на леглото й и да кажеш: „Събуди се, Фийби“, и хоп, тя е вече будна.
— Холдън! — възкликна тя. Взе да ме прегръща и прочие. Много е любвеобилна. Искам да кажа, твърде е любвеобилна за дете на нейната възраст. Понякога е дори прекалено любвеобилна. Аз я целунах леко, а тя каза: „Кога си дойде?“ Страшно се зарадва, като ме видя. Явно беше.
— По-тихо. Току-що си идвам. А ти как си?
— Чудесно. Получи ли писмото ми? Писах ти пет страници.
— Да. По-тихо. Благодаря ти.
Бях получил писмото й. Обаче не успях да й отговоря. Цялото се отнасяше за онази пиеса, дето училището й щяло да дава и в която тя взема участие. Пишеше ми да не поемам някакви ангажименти за петък, за да мога да я видя.
— Как е пиесата? — запитах я. — Как се казваше?
— „Коледна пантомима за американци“. Отвратителни глупости, но аз съм Бенедикт Арнолд, фактически моята роля е най-голяма — каза тя. Братче, как се разсъни! Много се пали, като говори за такива работи.