Традиционно неопитният млад човек се придружава от „ментор“, който улеснява плавния преход по пътя на изпитанията. Показателно е, че в американския роман тази фигура обикновено е човек от потиснатите раси или маргинална фигура: при Купър — индианецът Чингачгук; за Исмаил от „Моби Дик“ на Мелвил това е полинезийският принц Куикуег; за Хъкълбери Фин негърът Джим. Когато такава фигура липсва, героят е в беда, както е в романа на Селинджър и във „Великият Гетсби“ на Фицджералд. Не случайно Холдън е луд по „Великият Гетсби“, а „Сбогом на оръжията“ намира за „кофти книга“. И Гетсби, и Холдън са пленници на носталгията по миналото и не съумяват да проумеят и да надраснат проблемите на своя ден, докато интелектуалният скепсис на лейтенант Хенри на Хемингуей определя зрелостта на неговите идеи през една друга безпътна епоха. Третата фаза на романа на инициацията, при успешен завършек на втората, представя завръщането на героя в обществото, където му е отреден и нов статут. Той вече не е неопитен юноша, а отговорен възрастен. Макар и прогледнал и помъдрял, героят може да реши да напусне обществото и да тръгне в търсене на свой собствен, идеален свят. Подобни произведения имат отворен край и са типични за тези американски романи, в който доминираща е метафората за отворената граница, предлагаща необятни простори на действие, приключения и нови възможности. Типичен пример са „Хъкълбери Фин“ на Марк Твен и „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър.
Холдън Колфийлд се оказва в най-неизгодното положение. Той остро чувства необходимостта от авторитетна фигура, която да го напътства. Неудачите му с г-н Антолини изчерпват и последната му надежда да намери тази така необходима подкрепа. От друга страна, петдесетте години не предлагат практически изход за млади хора като Холдън, които не само не могат да намерят свое място в училището, но и са „отпаднали“ от обществото на своите съвременници. Докато през XIX век Хък все още може да се отправи на запад с вероятност да постигне своя идеал, а Йосарян от „Параграф 22“ да търси щастие на една нова граница, в една символична и идилична Швеция, бягайки от абсурда колкото на войната, толкова и от нравствената безпътица на консуматорското общество, то за Холдън такъв избор няма и той се озовава в затвореното пространство на психиатрията.