— В нашия край носим такива каскети, когато отиваме на лов за елени, бога ми — каза той. — С такива каскети се ходи на лов за елени.
— Дявол взел го, така си е. — Свалих го и го погледнах.
Премигнах с едното си око, като че ли се целя в него.
— С такива каскети се ходи на лов за хора — казах аз. — Аз ходя на лов за хора с този каскет.
— Вашите знаят ли вече, че си изритан?
— Не.
— Къде, по дяволите, се е дянал Страдлейтър?
— На мача е. Има среща. — Пак се прозях. Прозявах се непрекъснато. То в стаята беше адска горещина. Караше ме на сън. В Пенси или ще замръзнеш от студ, или ще умреш от горещина.
— Великият Страдлейтър! — каза Акли. — Хей, ще ми дадеш ли ножиците си за минутка? Подръка ли ти са?
— Не, вече са прибрани, чак най-отгоре в шкафа са.
— Извади ги за минутка, а? — каза Акли. — Счупил съм си един нокът, искам да го отрежа.
Никак не го беше грижа дали си опаковал нещо или не и дали то е чак най-отгоре в шкафа. Свалих му ги, но едва не се пребих, докато сторя това. Щом отворих вратата на шкафа, ракетата на Страдлейтър — в дървена стяга и прочие — падна право на главата ми. Направи ми голяма цицина и ме заболя адски. Акли щеше да си умре от смях. Като се за киска с този писклив глас. Не престана да се смее през цялото време, докато свалях куфара си да му извадя ножиците. Такива работи като например да види, че удрят някого по главата с камък или нещо подобно, караха Акли да си умира от смях.
— Дяволски хубаво чувство за хумор имаш, рожбо — казах му. — Известно ли ти е това? — Подадох му ножиците. — Хайде да ти стана импресарио. Ще ти уредя да излезеш пред радиото.
Пак седнах в креслото, а той започна да си реже копитестите нокти.
— Не можеш ли да използваш масата или нещо от тоя род? — казах аз. — Режи ги на масата, а? Не ми се ще довечера да настъпя на бос крак някой надробен нокът.
Той обаче продължи да ги реже на пода. Отвратителни маниери! Честна дума.
— С коя има среща Страдлейтър? — запита той. Винаги се интересуваше с кое момиче има среща Страдлейтър, макар че го мразеше и в червата.
— Не зная. Защо питаш?
— Просто така. Братче, не мога да го понасям това копеле! Истина, не мога да го понасям.
— А пък той е луд по тебе. Каза ми, че за него си цар — отвърнах аз. Много често наричам хората царе, когато се правя на ударен. Тогава по не ми е скучно.
— Той се държи винаги така дяволски надменно — каза Акли. — Просто не мога да го понасям това копеле. Човек би помислил, че…
— Слушай, ще благоволиш ли да си режеш ноктите над масата? — казах аз. — Вече петдесет пъти те помолих.
— Той се държи винаги така надменно — продължи Акли. Не мисля дори, че това копеле е интелигентно. Само си мисли, че е. Мисли си, че е най…
— Акли! За бога! Моля те, режи си ноктите над масата. Вече петдесет пъти те помолих. — Тогава, за разнообразие, той отиде да си реже ноктите над масата. Единственият начин да го накараш да свърши нещо е да му креснеш. Наблюдавах го известно време, после казах:
— Тебе те е яд на Страдлейтър, защото ти каза да си миеш зъбите от време на време. Той не искаше да те обиди, макар че ти извика високо. Не го каза както трябва, но не искаше да те обиди. Просто искаше да каже, че ще изглеждаш и ще се чувстваш по-добре, ако си поизмиваш зъбите чат-пат.
— Но аз си мия зъбите. Не ми ги дрънкай такива…
— Не, не ги миеш. Забелязал съм те, че не ги миеш — казах аз. Не го казах злобно обаче. Някак ми стана жал за него. Искам да кажа, че естествено не е много приятно някой да ти каже, че не си миеш зъбите. — Страдлейтър си е момче на място. Не е лош — добавих аз. — Ти не го познаваш, там е бедата.
— Аз пък твърдя, че е копеле. Самомнително копеле.
— Той е самомнителен, но е много широк в някои работи. Истина ти казвам — убеждавах го аз. — Ето например да предположим, че Страдлейтър си е сложил връзка, която ти харесваш. Да кажем, че тя дяволски ти харесва — давам ти просто един пример сега. Знаеш ли какво би направил той? Сигурно ще я свали и ще ти я даде. Истина ти казвам. Или знаеш ли какво би сторил? Би я оставил на леглото ти или нещо подобно. Но ще ти даде връзката. Повечето момчета биха…
— Дявол да го вземе! — каза Акли. — Ако имах неговите пари, и аз бих сторил същото.
— Не, не би го сторил — заклатих глава. — Не би го сторил, рожбо. Ако ти имаше неговите пари, щеше да си един от най-големите…
— Престани да ме наричаш „рожбо“, дявол те взел! Та аз съм достатъчно голям да ти бъда баща.