— Опитай, Джордж, не се оттегляй в този решителен момент. Винаги казвам, че ако възнамеряваш да свършиш една работа, то направи го добре. Помисли за човечеството, стари приятелю.
— Чакай малко — казах разтревожен аз, — ти товариш цялата тази задача на моите рамена.
— Разбира се, Джордж — каза топло той. — Широки рамена! Добри рамена! Създадени да носят товари! Иди си у дома, Джордж и уреди да бъде махнато от мен това проклятие. Благодарното човечество ще те обсипе с благословии, освен, разбира се, че те никога няма да научат за това, защото няма да го кажа на никого. Твоите добри дела не трябва да бъдат опозорявани като се изваждат на показ. Но, разчитай на мен, аз никога няма да го сторя.
В безкористното приятелство има нещо чудесно, което не може да бъде приписано на нищо друго на Земята. Аз станах веднага, за да се заема със своята задача и напуснах така бързо, че пропуснах да платя моята половина от сметката за вечерята. За щастие Менандер не забеляза това, докато не излязох благополучно от ресторанта.
Имах известно затруднение да вляза в контакт с Азазел и с отврянето на хипердименсионната врата между неговия свят и нашия. На него изобщо не му хареса. Високото му два сантиметра тяло беше обвито в розово сияние, а пискливият му глас каза:
— Не ти ли хрумна, че може би си взимам душ?
И наистина около него се носеше слаб мирис на амоняк.
— Спешността на случая е твърде голяма, о, Всемогъщи-за-когото-думите-са-недостатъчни! — отвърнах скромно аз.
— Ами, тогава говори, но помни, не ми отнемай целия ден.
— Разбира се! — обещах аз и изложих проблема с похвална сбитост.
— Хмм — каза Азазел. — По изключение ми представяш един интересен проблем.
— Наистина ли? Имаш предвид, че наистина съществува телеклътцизъм?
— О, да. Той е нещо обичайно в моя свят и обикновено се отстранява чрез ваксиниране в детска възраст. От квантовата механика се вижда съвсем ясно, че Вселената зависи, в известна степен, от наблюдателя. Точно както тя оказва влияние върху него, така също и той оказва влияние върху нея. Някои наблюдатели влияят неблагоприятно на Вселената или поне неблагоприятно по отношение на някои други наблюдатели. Така един от тях може да ускори суперновостта на някоя звезда което би ядосало други, намиращи се по същото време неприятно близо до нея.
— Разбирам. Е, можеш ли да ваксинираш моя приятел Менандер и да отстраниш този негов квантовонаблюдаем ефект?
— О, разбира се! Просто е! Ще ми отнеме десет секунди и после ще мога да се върна към моя душ и към обреда ласкорати, който ще започна с две невъобразимо красиви самини.
— Чакай! Чакай! Това не е достатъчно.
— Не ставай глупав. Две самини са напълно достатъчни. Само развратник би поискал три.
— Искам да кажа, че отстраняването на телеклътцизъма не е достатъчно. Менандер иска също да бъде в състояние да спасява човечеството.
За момент помислих, че Азазел възнамерява да забрави нашето дълго приятелство и всичко, което бях направил за него, снабдявайки го с интересни проблеми, развиващи навярно неговия ум и научните му способности. Не разбрах всичко, което каза, защото повечето от думите бяха на неговия собствен език, а те звучаха подобно на стържене на трион върху ръждиви гвоздеи.
— Как сега ще направя това? — попита накрая той, охладил се до тъмно червено.
— Има ли нещо, което да не е по силите за Апостола-на-невероятното?
— Разбира се! Но нека видим! — Той мисли известно време и внезапно възкликна: — Но кой във Вселената би искал да спасява човечеството? Къде е ползата? Ти усмърдяваш целия този сектор… Добре, добре. Мисля, че това може да бъде направено.
Работата не отне десет секунди, а много неприятен половин час, през част от който Азазел пъшкаше, а през останалото време спираше, за да се чуди, дали самините ще го почакат.
Накрая той приключи и разбира се това означаваше, че ще трябва да тествам работата върху Менандер Блок.
— Вече си излекуван — казах аз следващия път, когато видях Менандер.
— Знаеш ли, че ме измами със сметката за вечерята онази вечер? — попита той, гледайки ме враждебно.
— Това със сигурност е нищо в сравнение с факта, че си излекуван.
— Не се чувствам излекуван.
— Ами, хайде, нека пътуваме заедно в колата. Ти ще караш.
— Вече изглежда облачно. Хубаво излекуване!
— Карай! Какво ще загубим?
Той изкара на заден ход колата от гаража си. Един минувач на отсрещния тротоар не се спъна в препълнената боклукчийска кофа.
Менандер потегли по улицата. Светлината не стана червена, когато се приближи, а две коли, носещи се една срещу друга през една пресечка, се разминаха на достатъчно разстояние помежду си.